ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Пак драма с Григор. Най-добрият ни тенисист загуби рано-рано в Австралия, въпреки че беше на прага на исторически първи обрат при резултат 2:0 сета в ползва на противника. При 5:4 в решителния сет и 30:0 за Григор нашият пак стегна ръката, психиката му не издържа, загуби подаването си, а малко по-късно и решителният дълъг тайбрек.
Отпадането на Димитров след подобна драма определено е разочарование за мнозина, но и удобен повод за нова серия от критики от знайни и незнайни тенис "специалисти". Коментарите им често звучат така, сякаш Григор е виновен за всичките им несполуки в живота. И цитирам свои познати из социалните мрежи: "По-голям нещастник от Гришо няма", "Само си изхарчих мобилните данни да го гледам тоя", "Защо станах толкова рано да го гледам", "Толкова си може" и още, и още куп подобни словоизлияния.
Всъщност загубата на най-добрия ни тенисист е повод за няколко извода както за играта му, така и за всички тези критици, които споменах по-горе.
На първо място поражението на Григор, колкото и неприятно да е, показва израстване в характера му. За мнозина това не е достатъчно предвид факта, че той вече е 28-годишен и е при професионалистите от цели 12 години. И с право, но каквото и да си говорим, ако този мач се играеше преди 2-3 години, щеше да приключи 3:0 в полза на Пол. Днес Димитров нямаше ден, допускаше много непредизвикани грешки, сервисът му не вървеше особено, бекхендът също. Въпреки това показа желание и се бори до последно, качество, което не виждахме преди у него.
Темата за психиката на българина също е широко коментирана и след загубата му днес отново е на дневен ред. Съгласявам се с тезите, че Григор е неустойчив в решителните моменти и причината в повечето случаи е в съзнанието му. Мисля също така, че тази неустойчивост е вследствие на друга - несигурността на Григор в някои удари - основно от бекхенд и от сервис. Макар българинът да е страхотен атлет, едва ли за някого е тайна, че така и не успя да усъвършенства тези удари. Брилянтно отиграване от бекхенд се редува с няколко непредизвикани грешки. Ас - с двойна грешка. Огромната конкуренция на тура, все по-скоростните разигравания и проблемите в техническата част на Димитров няма как да не влияят на психиката му. Още повече когато застанеш на основната линия и осъзнаваш, че срещу теб имаш играч, който може да удари 10-15 пъти топката от бекхенд и да не сбърка. А твоят, колкото и атрактивен и красив да е, никога не е бил оръжие, с което да надиграваш съперниците.
Дотук с равносметката за Григор. Далеч по-важни са народните реакции, тъй като най-добрият ни тенисист може би е човекът, който най-често минава пътя от "Осанна" до "Разпни го". И коментарите след днешната му загуба са доказателство за късата памет на целокупния български народ, за склонността му да не зачита усилията на другия и с лека ръка да зачеркне най-популярния и може би най-добрия тенисист на страната ни, донесъл ни достатъчно поводи за гордост.
За справка само преди две седмици крещяхме с пълно гърло за Григор, Мико и Алекс на АТП Къп (оставям на страна факта, че страната ни участва на този турнир само заради успехите на ракета №1 на България), възхвалявахме постиженията им, тенисът отново беше национален спорт, а Димитров национален герой. Пропускам историята с фейк новината за щедростта на Гришо, на която мнозина от днешните "критици" повярваха и побързаха да споделят в знак на уважение към тенисиста ни. Днес песента е друга - Григор от герой се превърна в предател, опрял пистолет в главата на българите и принудил ги да станат по-рано от обичайното и да изхарчат мобилните си данни, за да го гледат. Успехите му отново се изпариха, забравихме и за всички положителни емоции, които ни е донесъл, включително и днес, когато успя да върне 2 сета и се бори лъвски докрай за победата. Забравихме, че той е единственият български тенисист, който имаме привилегията да гледаме по телевизията и е вероятно и дълго време да си остане единствен в тази класация. Забравихме за титлите му, за победите над Рафа, Новак и Роджър. Забравихме до следващия му мач и следващата му победа. После сигурно пак ще забравим. За да си спомним отново наесен, когато дойде на София оупън. Тогава пак ще гледаме как критиците му пълнят "Арена Армеец" и бързат да качат сторита в социалните мрежи след спечелената титла. Защото пътят от "Осанна" до "Разпни го" е кратък, точно като паметта на българина.
