ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В бъдеще роботите на Националната космическа агенция на САЩ (NASA) може да се катерят по стените на Международната космическа станция с помощта на устройства за захващане, вдъхновени от залепящите се крака на геконите, пише Space.com, цитирано от Фокус. Учените от лабораторията на Агенцията в Пасадена, Калифорния, разработват система, която да даде възможност на роботи да инспектират и ремонтират екстериора на космическата станция и да извършват множество други дейности в земната орбита. “Бихме могли да хващаме сателити, за да ги поправяме и обслужваме, бихме могли също така да улавяме космически отпадъци и да ги остраняваме”, казва инженерът Аарон Парнес.
„Лепливостта“ на краката на гекона е различна от тази на тиксото, например. Гущерите разчитат на милиони миниатюрни израстъчета, които се превръщат в мощно “лепило”, благодарение на явление, наречено сили на Ван дер Ваалс. Електроните, обикалящи около ядрото на молекулите не са равномерно разположени и по тази причина дори неутралните (без заряд) молекули имат позитивна и негативна страна. Позитивната страна на дадена молекула привлича негативната страна на съседните молекули и обратно, генерирайки лепливостта, която позволява на геконите да движат по стени и тавани с лекота.
Гущерите задействат силата на залепване, като натискат краката си надолу и огъват миниатюрните власинки, обяснява Парнес. Устройствата, конструирани от екипа на NASA в голяма степен функционират по същия начин. Парнес и колегите му са създали материал, покрит със синтетични влакна, всяко от които е по-тънко от човешки косъм. Материалът се залепя, когато бъде притиснат срещу повърхност. Последното поколение устройства за захващане може да издържа сила от 150 нютона, което е еквивалента на 16 килограма, посочват изследователите. Системата не губи свойствата си с течение на времето и се очаква да функционира при всякакви условия - дори при екстремни температури, налягане или радиация.
Екипът на Парнес вече е започнал да тества геконските захващачи в условия на нулева гравитация, използвайки технологията по време на параболични полети със самолет. Учените са монтирали устройствата и към крайниците на катерещ се робот, наречен Lemur 3, който се изкачва по модели на соларни панели и други части от космически апарати.
