ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Провокация спрямо провокацията – така може най-кратко да се опише кражбата на произведение на изкуството, изобразяващо… откраднато произведение на изкуството. Целта и на двете дръзки действия, отдалечени на 41 години едно от друго е да насочат вниманието към сериозните проблеми на обществото, в което живеем,разказват от БиТиВи.
Всичко започва от германския артист Франк Уве Лайзипен, по известен като Улай. Той е един от най-известните и провокативни творци на 20 век. Скандалът бележи почти всичко до което се докосва, има хиляди почитатели по целия свят, а наскоро беше и в България.
През 1976 г. Улай краде картина от Националната германска галерия, за да я закачи в къщата на турско семейство. Подтикнат е от етническата нетърпимост към турските мигранти в германското общество.
Откраднатата картина е емблематична в Германия - "Бедният поет" от Карл Шпицвег, любима на много семейства. По онова време в почти всеки германски дом има нейна репродукция. Била е любима и на Адолф Хитлер.
С кражбата на оригинала, Улай цели да покаже, че колкото и да са различни, хората могат да бъдат равни. И че десетилетия след края на Втората световна война, у германците все още живее това отношение към различните, което през 1933 г. е довело нацистите на власт.
Резултатът е огромен скандал, но и начало на сериозен дебат по темата „Ксенофобия”, който в крайна сметка има положителен ефект.
41 години след кражбата, младият артист Ангел Чобанов, повтаря провокацията на германеца, по време на изложба на самия Улай в София. Точно като предшественика си, Ангел иска да изрази своята гражданска позиция.
„Казах си: Защо да не направя римейк на този пърформънс? Откраднах негова фотография на въпросната картина и я занесох в едно сирийско семейство”, разказа той.
Приятели на Ангел помагат в провокативната кражба. А на сирийското семейство казват, че участва в документален филм. Ден по-късно Ангел се обажда на организаторите на изложбата в София, признава какво е направил и връща картината непокътната.
„41 години по-късно не само нашето общество, като цяло няма никаква промяна. Продължава същата агресия към чуждите хора”, коментира в студиото на „Тази събота” Ангел. Според него „целият този неофашизъм е прикрит зад маската на национализма”.
За това има само едно лекарство: „Когато обществото спи, изкуството крещи!”.
