Да, Румен Радев не спазва законите, защото правителството му позволява!
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Законите са еднакви за всички, с едно изключение - президента Радев, обяви премиерът Борисов във видеобръщение насред карантината си.
Прав е. Държавният глава на България се държи безцеременно, наплевателски, газейки добрия тон и нормите. И не от сега, а от години.
Само Радев ли обаче е виновен? Не е ли виновен и този, който му го позволява?
Кой дефинитивно е призван да съблюдава спазването на законите в държавата? Нали изпълнителната власт, правителството.
В крайна сметка президентът има единствено представителни задължения - какво би могъл да направи сам.
Така че констатацията на премиера е справедлива, но неразбираема. Той трябва да се обърне с това признание не към народа, а към себе си и към министрите си.
Радев, вместо да е под карантина, обикаля гарнизоните и военният министър му позволява, казва Борисов в присъствието на Каракачанов.
На което Каракачанов отговаря: Е, как да му забраня?!
Има как. Просто му забранява. Това няма да е самоуправство, а спазване на закона. Тогава премиерът няма да има повод да обобщава "Радев не спазва законите", а ще отбележи с гордост: "Радев иска да гази закона, но ние не му позволяваме. Защото законът е еднакъв за всички, това е принципът в нашата работа".
Борисов твърди, че шефът на РЗИ-София е махнат, защото неправомерно е освободил Радев от карантина, въпреки че е бил контактен от първа линия с клинично болни.
Добре, махнат е. Но Радев продължава да не спазва карантината, да "обикаля гарнизони", да се надсмива нагло над общоприетия санитарен ред.
Защо? Защо новият шеф на РЗИ не го карантинира? На кого е подчинена РЗИ - нали на здравно министерство, на правителството? Какъв е проблемът тогава? Защо е нужно да се констатира, вместо да се действа?
Изобщо нахалството на Румен Радев е функция от бездействието на кабинета. И толеранса. Това започна много отдавна. Още когато Пламен Георгиев бе сменен като шеф на КОНПИ, докато разследваше президента за конфликт на интереси. След смяната на Георгиев проверката бързо-бързо "потъна".
"Авансите" към Радев са неизброими. Върхът безспорно дойде това лято, когато той открито наруши Конституцията, поиска оставката на правителството и главния прокурор, призова за насилствена смяна на законноизбраната власт.
В замяна управляващите не "отвориха" процедура по импийчмънт, въпреки заявената воля на опозиционното ДПС за оставка на президента. Въпреки желанието на огромната част от електората си. И въпреки открилата се реална възможност за събиране на достатъчно гласове.
Управляващите не задействаха всички възможни лостове срещу самозабравилия се метежник и на международен терен. Нямаше институционални сигнали до Европейската комисия или НАТО, нямаше официална пресконференция на евродепутатите от ГЕРБ в Брюксел, нямаше уведомление до световните медии.
На практика и парадоксално правителството позволи на Румен Радев да упражнява паралелна власт, да влияе върху държавни ведомства, да кадрува и тихомълком да разширява пълномощията си без да е спечелил парламентарни избори и без да има конституционни основания за подобна подмяна. Без да разполага със собствен служебен кабинет дори!
Не е луд, който яде зелника, а който му го дава.
Сюжетът "Румен Радев, който гази закона" е правдив, но себеуличаващ за ГЕРБ и Борисов.
