Да я превземем тая пуста прокуратура! Да сложим наши хора и да погваме враговете на Радев, Прокопиев и Асен Василев!
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
След тежките критики към кабинета по темите "Булгаргаз“ и отношенията ни с Република Северна Македония, президентът Радев рязко смени плочата и застана плътно зад премиера Кирил Петков.
Според държавния глава прокуратурата нямала право да иска от министър-председателя доказателства за твърденията му, граничещи с набеждаване (все още съставовомерно деяние според българския Наказателен кодекс).
Припомняме, че ръководителят на изпълнителната власт чете на извънреден брифинг имена на български граждани (някои вече с множество повдигнати обвинения, а други просто политически и бизнес опоненти на задкулисния правителствен ментор Иво Прокопиев), които според него са едва ли не престъпници. И било голям пропуск на прокуратурата, че още не ги е погнала по домова книга.
Тонове мастило вече се изписа за безумието най-овластения човек в страната, притежаващ контрола върху целия репресивен апарат на държавата, в това число МВР, ДАНС, НАП, АДФИ и др. да се държи като Георги Димитров и Васил Коларов през 1947-а. Но това си е лично и само за сметка на будещия вече присмех във всеки нормален гражданин наш премиер. Който малко над една четвърт от българското общество сами си пожелаха да ги обязди, щедро раздавайки ресурсите на властта на близки, роднини, братовчеди, жени, деца, любовници и откровени гей двойки.
Само близкото бъдеще ще покаже кога точно ще приключи фарсът „Просто Киро“. Но едно е сигурно – може да не сме все още в началото на края. Но със сигурност се намираме в края на началото.
Проблемът в случая се казва Румен Радев. Той е президент, избран с доверието на квалифицирано мнозинство от българските граждани. Двата му избора през 2016-а и 2021 г. бяха наистина безспорни и убедителни. Доверието, което получи, предполага да е истински обединител и стожер на нацията.
Вместо това, за огромно съжаление, държавният глава отново вдигна юмрук. И то във време, когато на власт са лично неговите проксита – Кирил Петков и Асен Василев. Та на изборите той ги подкрепи публично, пренебрегвайки открито Корнелия Нинова, лично застанала зад неговата номинация през 2016г. (структурите на БСП тогава бяха подкрепили Мая Манолова).
Днес за Румен Радев 9 февруари е 9 юли. Той пак вдигна юмрук срещу лошата прокуратура и неудобния главен прокурор Иван Гешев. Отново призова за саморазправа с него – тогава улицата, а сега четирипартийната управляваща коалиция. Но с какви мотиви?
Ако прокуратурата поиска сведения, отговори и допълнителна информация от министър-председателя Кирил Петков, то това е институционален натиск и реванш на някакво имагинерно задкулисие (що за метафора при положение, че и кръчмарят в село Студена до Перник знае, че задкулисието е на власт – Прокопиеви, Бобокови и другите спонсори на „Дондуков“ 1 и „Дондуков 2“).
Но ако МВР поиска отговори от лидера на опозицията Бойко Борисов, става дума за правова държава, върховенство на закона, модерни демократични практики и методи, закъсняло правосъдие.
Ако президентът хули и обижда ВСС, това е законност и антимафиотски консенсус. Ако обвинението проверява дали Петков е закононарушител, подписвайки декларация с невярно съдържание – то нарушава разделението на властите.
Тотално крещящ двоен аршин.
Но целта е пределно ясна. Най-накрая да бъде превзета тая пуста прокуратура, да сложим наши хора в нея и да подкараме по списъците политическите и бизнес опоненти на Радев, Петков, Прокопиев, Асен Василев и компания.
С тази задача Румен Радев пак вдигна юмрук. В закъснял опит да съживи умрялата в зародиш интифада срещу Гешев и прокуратурата. Защото въпреки заканите и заплахите на момичето за специални поръчки Надежда Йорданова, при все наистина впрягането на целия държавен ресурс, мисията е неуспешна и отива към заслужено тъжен епилог.
И президентът като умен човек, виждайки това, прави отчаян опит в 85-а минута на мача да вдига в атака клетите и вече видимо почти издъхнали център-нападатели на Прокопиев и българската олигархия.
Трудна работа, г-н президент.
