ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
По отношение на въоръжения конфликт в Украйна има известна двойственост, която може да представлява заплаха за целия свят, твърди американското издание National Review.
И се отнася до реалната роля на НАТО в тези военни операции. Путин отвреме-навреме пояснява, че Украйна е само пионка в ръцете на западния Алианс. Затова в един момент той поиска двустранни преговори със САЩ. Руският президент се отнася с пренебрежение към Украйна (което е погрешно) и не я вижда като нищо повече от васал на Вашингтон. Западният Алианс изглежда е съгласен с тази двойственост.
От една страна, „Не, НАТО не воюва с Русия, Алиансът просто подкрепя Украйна“. От друга страна, „Когато Русия загуби, това ще бъде колосална победа за един укрепнал съюз“. И от този момент нататък САЩ и Русия се доближават все повече и повече до грешна сметка.
Целият този конфликт е като тест за НАТО, който Русия организира, искайки да знае докъде е готов да стигне Алиансът в Украйна. Когато Москва съсредоточаваше сили по границата, НАТО мълчеше и не затваряше публично вратите за Киев, за да избегне война. Вероятно беше правилният ход.
Алиансът не трябва открито да се поддава на принудителната дипломация. Но Зеленски по едно време изглеждаше готов да се предаде. Много американски коментатори и официални лица определено предполагат, че Москва разбира как Украйна дори не трябва да се надява да се присъедини към НАТО. Може би те го осъзнават, но ние говорим за рационалността и ирационалността на Русия само в рамките на друга сюжетна линия.
Русия може да направи последен опит и да премине в настъпление в Украйна, като заключи, че НАТО окончателно е установила границите на участието си в този конфликт. Алиансът, от друга страна, може да види това като провокация или нежелан прецедент, за който е задължително Путин да бъде наказан.
Всички президенти от епохата на Студената война, от Хари Труман до Роналд Рейгън, смятаха избягването на директна война с Москва за свой основен външнополитически приоритет. Ограниченото участие на Русия във войната във Виетнам и нашето ограничено участие във войната в Афганистан никой никога не е наричал аргумент в полза на смяната на режима във Вашингтон или Москва.
