ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Отне повече време, отколкото очаквахме, но севернокорейският лидер Ким Чен-ун най-накрая изигра най-силната карта, която има: предлагайки разговори на Южна Корея, в опит да вкара клин между Сеул и неговият съюзник САЩ и ключов дипломатически партньор – Япония. Правителството на Южна Корея се възползва от възможността и предложи провеждане на среща следващата седмица, а освен това незабавно изпрати съобщение до Пхенян чрез възобновената гореща линия, която не функционираше през последните близо две години.
Отварянето трябва да бъде проучено, но Сеул трябва да остане скептичен относно намеренията на Пхенян и да не прави никакви концесии, които могат да подкопаят усилията за спиране на ядрената и ракетната програма на Южна Корея, пише в материал на японското издание The Japan Times, цитиран от Фокус.
Гамбитът на Ким беше направен по време на новогодишното му обръщение. Докато се хвалеше за нарастващият ядрен потенциал на страната си – и за „ядрения бутон“ на бюрото си, който може да изстреля ракети, способни да достигнат „всяка точка от територията на САЩ“ – Ким също заяви, че Зимните Олимпийски игри през 2018 година, които ще се проведат следващия месец в южнокорейския град Пьончан, „е добра възможност за демонстрация на нарасналия престиж на нацията“ и пожела успешното провеждане на Игрите. След това той предложи да изпрати делегация на Северна Корея на Олимпиадата и подчерта, че неговото правителство е готово да преговаря за намиране на начин това да се случи.
Правителството на южнокорейският президент Мун Дже-ин приветства този ход и предложи да се проведат разговори следващия вторник, на които да бъде обсъдено участието на Северна Корея на Олимпиадата. Мун призовава за преговори със Севера, откакто стана президент и това предизвикваше притеснения във Вашингтон и Токио, че Сеул може да услужи на Пхенян по начин, който подкопава солидарността между трите съюзнички и е в разрез с усилията за денуклеаризация на Северна Корея. Досега, Северна Корея не е направила нищо, което да накара Юга да промени позицията си; отказът да омекоти твърдата си линия беше по изненадващ от отдадеността на Севера към неговата ядрена и ракетна програма.
