ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Удивителна е бурята в чаша вода, получила се по повод идеята, американското правителство да прати на българското специалист по енергийни въпроси, който да се опита да разплете вълмото от проблеми, което, ако не бъде оправено, ще задуши системата и ще доведе до спиране на тока.
Има ли проблеми в енергетиката? Има. Трябва ли те да бъдат решавани? Трябва. Искат ли се специалисти за тази работа? Разбира се.
Е, какъв е проблемът? Че човекът бил американец? Какво по добро от това – та нали американците са най-напред с енергийната тематика? Защо да не ни свършат работа и на нас?
Все едно – да се възмущаваме от идеята, например, у нас шоколади да се правят от швейцарци, а бира – от германци. От години и швейцарците, и германците са тук, но бунтове по този повод не съм забелязал да има.
Сетих се, покрай историята (истерията) с американския експерт, за една случка отпреди десетина години. Разхождам се с един англичанин из столицата на Узбекистан, Ташкент. Валял е дъжд и всички асфалтирани пространства в града са залети от огромни, по съветски гигантски локви. А дъждът изобщо не беше нещо особено.
-Тия пичове, ако искат, ще им намеря пенсионирани английски пътни инженери, да ги научат, как да нямат локви – отрони замислено англичанинът.
И да е предложил, узбекистанските власти явно не са поканили английски инженери, защото локвите са си на място и днес.
Защо, наистина, държавици като Узбекистан и България не правят елементарното – да внасят отвън специалисти, каквито си нямат? И да ползват тия, външните, хем да им оправят някой голям проблем, хем помежду другото да научат местните, как се правят тия неща. Въпросът не опира до пари, защото наистина може да се работи с пенсионери, които срещу жълти стотинки с удоволствие ще се върнат към професията си. А и не българите, например, ще плащат тези жълти стотинки – всяка развита държава си има фондове и програми за такива работи.
Ето, да речем – влаковете. Докато в Европа те се движат с 240 км / час и, поради удобството на интериорите си отнемат пътници от самолетите, у нас средната скорост на движение продължава да е към 36 км / час, а на всеки две седмици някой влак или се удря в друг, или изпада от релсите. Защо не поканим някой западен железничар да огледа нещата и да предложи решение?
Или – да вземем кашата в здравеопазването. Каква е причината, след като проблем очевидно има – и след като този проблем очевидно не можем да решим със собствени сили – още да не сме поканили някой английски или френски бивш министър на здравето, да огледа нещата и да предложи програма за тяхното подобряване?
Дори гордите англичани, за Бога, си взеха чужденец за началник на централната банка, една от свещените крави на Кралството! Откъде-накъде ние се оказваме по-горди от тях?
Ще ви кажа. Работата не е в това, че нашите ги е страх да не се изложат пред външния специалист – като некомпетентни, мързеливи, пияни или нехайни. Има го и това, но работата е по-дълбока.
Работата е в това, че въшният поглед веднага ще види, че зад проблемите, които нашите държавници обявяват за „извънредно сложни”, се крие едно и също нещо. Както е казал великият Карамзин на руския император, когато онзи го попитал, какво става из държавата – „Крадат!”.
Няма европейски здравен специалист, например, който, ако дойде тук, веднага да не поиска да види сметките. И да не хване схемата за един следобед. И да не препоръча елементарното: затваряйте малките болници, на тяхно място оставяйте здравни пунктове, оборудвани с по две-три съвременни линейки за бързо извозване, при нужда, до най-близката болница в големия град. Така е там, където здравната система дава здраве, а не сее смърт, както е у нас.
Това обаче е последното, което нашите ще искат да чуят. Защото: какво може да се открадне от две линейки? Дизел? Антифриз? А от болница, колкото и да е малка – може.
Същото е с ЖП-то. В Европа се върви към „интегриран”, т.е. независим от отделните държави, железопътен транспорт – еднакви стандарти навсякъде. За целта са заделени съответните милиарди. Съответните страни, имащи на територията си поне един „европейски” ЖП-коридор, ще си счупят краката да кандидатстват за влизане в тази система. Дори румънците са вече вътре и си имат чисто нов завод за чисто нови локомотиви с компютри и всякакви технологични чудеса.
Коя страна има най-много европейски ЖП-коридори на своя територия? Бъглария – пет на брой. Коя страна, единствена в Европа, упорито отказва да се включи в европейската интегрирана ЖП-система? България. Защо не се включва, след като, имайки най-много коридори, ще вземе най-много пари? И ще получи най-много заетост накрая?
Защото от тия пари не може да се краде. Те са за високотехнологични трасета, каквито нашите мутри (опупирали този бизнес) не могат да строят. Ще трябва да дойдат големите европейски компании. Да направят съответните заводи и подизпълнители. Да наемат и обучат съответната работна ръка. Да й плащат добре.
И – представяте ли си? – никъде по тази многомилиардна верига нашите мутри няма да могат да се вредят нещо да откраднат! Е, как тогава България да се включи? По-добре да се краде от националния бюджет за такива „ремонти”, след които влаковете да изпадат от завоите – отколкото да се влезе в европейската система.
Така е навсякъде из Отечеството („Крадат!”) и особено – в енергетиката. Така че е много добре, най-накрая, поне едно правителство да се престраши да покани външен специалист да пооправи енергийните бакии. Дано примерът да стане заразителен и за останалите сектори.
И дано не го убият човека, де, нашите далавераджии...
