Бивш вицепремиер с ДИСЕКЦИЯ на бюджета и защо ще са пасивни Йотова и Конституционният съд. Идва ли Жан-Виденова зима...
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Президентът Илияна Йотова няма да наложи вето на бюджета, а Конституционният съд няма да го обяви за противоконституционен. Такава прогноза направи бившият вицепремиер и министър на икономиката Николай Василев пред News.bg.
Той определи представената бюджетна рамка като поредното разочарование и не очаква политическият спор около нея да доведе до промяна в досегашния подход към публичните финанси.
По думите му опозицията има основания да използва предвидените институционални механизми, включително да поставя въпроси пред Конституционния съд и да настоява за президентско вето.
"Опозицията прави правилните неща, но моята прогноза е, че този президент няма да наложи вето, а Конституционният съд няма да обяви бюджета за противоконституционен", коментира Василев.
Бившият министър не скри разочарованието си от финансовата политика на кабинета на Румен Радев. Според него правителството не прави необходимото, за да ограничи разходите, и предпочита да продължи практиката на щедро разпределяне на средства, въпреки натрупващите се дефицити.
Василев вижда в това продължение на политика, водена от поредица кабинети през последните години, независимо от партийната им принадлежност.
"Бюджетът е разочароващ, точно както очаквах", каза той. Според него това е поредно нереформаторско управление, което се страхува дори да започне разговор за ограничаване на бюджетните разходи.
Вместо такъв разговор, смята Василев, държавата отново планира голям дефицит, а за покриването му ще трябва да поема нов дълг. Най-сериозният му упрек е не към отделен разход, а към липсата на желание за промяна на цялостния модел.
Василев не приема сравнението между настоящата ситуация и непосредствено настъпваща "Виденова зима". Според него България разполага с буфер, натрупан в години на по-предпазлива финансова политика.
Той посочи, че след края на 90-те години държавният дълг е бил значително намален - както като абсолютен размер, така и като дял от икономиката, а по-късните правителства са получили далеч по-добра изходна позиция от тази при предишните тежки финансови кризи.
Именно заради тази по-силна изходна позиция бившият вицепремиер не очаква страната да изпадне в тежка финансова криза за една-две години. Ако обаче големите дефицити останат трайна практика, рискът според него ще расте.
Василев направи сравнение с други европейски държави, при които проблемите с публичните финанси са се натрупвали в продължение на десетилетия.
България, предупреди той, може да стигне до опасна ситуация за значително по-кратко време, ако не промени посоката си.
За него ключовият въпрос остава дали управляващите ще намерят политическа воля да спрат нарастването на разходите, преди натискът върху бюджета да стане трудно управляем.
Бившият министър не очаква и връщане на масови протести заради бюджетната политика да може да се прогнозира само от икономическите показатели. Това, по думите му, зависи от решенията на политическите лидери и от начина, по който общественото недоволство ще бъде организирано. Той избегна категорична прогноза за нова протестна вълна, но повтори, че критиката му не е насочена единствено към сегашното управление.
Василев беше особено остър към кабинетите след 2021 г. Той ги определи като сходни по бюджетна философия и не видя съществена разлика между тях, независимо кой с кого е бил в коалиция и кой е заемал ролята на опозиция. В неговата оценка управляващите последователно са предпочитали по-големите държавни разходи вместо реформите.
Като противоположен пример той посочи периода на управленията на Иван Костов, Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев. Василев твърди, че между тази епоха и последните години има качествена разлика в отношението към бюджета и държавния дълг. Сравнението му не беше свързано с конкретна партийна симпатия, а с убеждението, че публичните финанси трябва да се управляват така, че разходите да не надвишават устойчиво приходите.
Затова основното му предложение е следващият бюджет да бъде съставен с излишък. За постигането на тази цел той смята, че разходната част трябва да бъде свита с приблизително 5 млрд. евро. По думите му от години се търсят нови източници на приходи, но истинският проблем е колко харчи държавата.
Първата група мерки, за които говори, е намаляване на числеността на публичния сектор. Василев поиска сериозно съкращаване на щатове в държавната администрация и допълнително ограничаване на персонала в останалите публични системи. Като примери той посочи МВР и съдебната система.
Той подчерта, че говори и за незаети щатни бройки и за случаи, в които ведомствата могат да бъдат преструктурирани, а не единствено за освобождаване на хора от работа. Според него е необходим цялостен преглед на функциите, които държавата изпълнява, и на персонала, който действително е нужен за тях. Подобни решения, призна той, са политически трудни, но липсата им превръща всяко следващо правителство в заложник на вече поетите разходи.
Втората голяма тема са компенсациите и субсидиите за бизнеса. Василев за пореден път се обяви против това държавата да продължава безсрочно да финансира схеми, въведени като временна помощ в условия на енергийна криза. Според него точно тези мерки показват как един извънреден разход може постепенно да стане постоянен, защото нито един кабинет не желае да понесе политическата цена от премахването му.
Бившият министър припомни, че субсидиите за електроенергия са били въведени с идеята да се реагира на извънредната ситуация на енергийния пазар. Той обаче не вижда основания те да се поддържат без ясна крайна дата и нов анализ.
"Временното винаги е постоянно в политиката", обобщи Василев. По думите му, когато веднъж започне да се плаща за дадена програма, тя се превръща в разход, който правителствата предпочитат да не засягат.
Друго негово предложение е по-широко използване на концесии при публичната инфраструктура. Василев изброи летища, пристанища, автомагистрали и водоснабдителни обекти като сфери, в които според него може да се привличат частни инвестиции. Идеята му е държавата да не поема сама всеки голям инфраструктурен разход, когато частен оператор би могъл да инвестира при ясно определени условия и контрол.
Той смята, че подобен подход би освободил средства в бюджета и би намалил необходимостта от финансиране на мащабни капиталови програми със заемни средства. Същевременно Василев не изложи конкретни финансови модели за всеки от посочените сектори. Изказването му беше предложение за посока на политика, а не готов план за концесиониране на определен обект.
Към тези мерки той добави и общо изискване министерствата да започнат да икономисват, вместо всяка година да настояват за нови средства. Според него в много ведомства все още липсва усещане, че държавните ресурси са ограничени. Като пример за спорни големи разходи той спомена строителството на автомагистрала "Струма" и постави въпроса за цената на отделни участъци. Подобни решения, коментира Василев, трябва да бъдат преценявани далеч по-внимателно от финансовото министерство.
Бившият вицепремиер направи и две изключения от настояването си за свиване на бюджета. Според него има основание разходите да нарастват за отбраната и за демографската политика. В първия случай той отчете, че средства за превъоръжаване вече се предвиждат. Във втория не вижда достатъчно действия, въпреки че проблемът с намаляването и застаряването на населението от години присъства в политическите програми.
В социалната сфера Василев също поиска по-строг контрол върху разходите. Като пример той посочи системата на решенията на ТЕЛК, за която според него се говори от много години, без да се стига до съществени резултати. Самото признаване на проблем от пореден министър не е реформа, каза той по същество. Необходими са конкретни правила и контрол, които да гарантират, че ресурсът стига до хората, за които действително е предназначен.
Николай Василев коментира и финансовото управление като цяло. За него въпросът не е дали един конкретен кабинет ще приеме компромисен бюджет, а дали в обозримо бъдеще ще се появи министър на финансите, готов да предложи различна политика. След многобройните смени на финансови министри през последните две десетилетия той не вижда признаци за такъв обрат.
"Надеждата умира последна", отбеляза бившият вицепремиер, но добави, че досегашният опит не му дава основание за особен оптимизъм.
Василев засегна и тема, която според него остава почти незабелязана в публичните дебати - българския капиталов пазар. Той изрази недоволство, че финансовите министри рядко говорят за борсата, за развитието ѝ и за възможностите тя да привлича инвестиции.
Според Василев отношението към капиталовия пазар е показателно за по-широк проблем: Министерството на финансите трябва да се интересува не само от данъчните приходи и текущото изпълнение на бюджета, но и от създаването на условия за инвестиции и растеж. Без такава перспектива, смята той, разговорът за финансите се свежда до ежегодно разпределяне на средства между ведомствата, вместо до стратегия за развитие на икономиката.
