Димитър Пиронков: Още не е оценено по достойнство мястото на Александър Батенберг в българската история
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Със сигурност гробницата на княз Александър Батенберг или както е по правилно да се нарича - Александър Първи в столицата, в близост до СУ ”Св. Климент Охридски”, съхранява тленните останки на единствения български княз или цар на българска територия. Това заяви Димитър Пиронков, уредник в гробницата на княз Александър Първи, в навечерието на 159-та годишнина от рождението му.
Принц Александър Йозеф фон Батенберг, както е неговото пълно име, е роден на 5 април 1857 г. във Верона. У нас сериозна внимание се обръща само на две изключително важни събития в неговия 7-годишен период на управление - Съединението на България и Сръбско-българската война, продължи историкът. И двете са немислими без неговото ярко присъствие. За обявяването на Съединението той е имал информация, че се готви, но е очаквал това да стане на по-късна дата - в края на септември или началото на октомври 1885 г. Дал е съгласието си, че няма да възрази и да пречи. На 6-ти септември след като се извършва Съединението в Пловдив, той е уведомен. По това време се е намирал във Велико Търново и незабавно е тръгнал за Пловдив, където пристига на 8-ми септември, когато подписва Манифеста за Съединението на Северна и Южна България. Това е изключително смело от негова страна, тъй като всички велики сили са се противопоставяли на този акт на българите, отбелязва Димитър Пиронков.
Не се знае много и фактът, че княз Александър Батенберг пръв назовава с точност събитието - Съединение на Северна и Южна България, защото тогава се е говорило за Съединение на Княжество България и Източна Румелия. Княз Ото фон Бисмарк не се е отнасял с одобрение към фигурата на княз Александър Първи. При една от поредните им срещи канцлерът на Германия му казва за новото поприще в България: Да, отидете да прекарате приятно, за да останете с някакви спомени за тази държава. Бисмарк с това предопределя горе-долу и срока на управлението на княза у нас, в смисъл, че няма дълго да престои на българския престол. Друг е въпросът, че той се намесва грубо в неговия личен живот като не му дава да се ожени за пруската принцеса Виктория, внучка на английската кралица Виктория. Александър Батенберг получава много сериозно военно образование в Германия, от 12 годишен е в различни военни училища и школи, завършва в Дрезден, произведен в чин поручик. И 18-годишен иска разрешението на немският император и се включва в редовете на руската армия. Това не е случайно, а някакъв вид подготовка за евентуалната му кандидатура за българския престол. Батенберг участва в Руско-турската освободителна война в рамките на 8-ми Вознесенски полк под командването на ген. Гурко в боевете за Стара и Нова Загора. По-късно е изпратен в Плевен, където става част от работата на румънския щаб. И през цялото време на обсадата той се намира около Плевен. Награден е с руски, български и румънски ордени и медали за приноса си в Освободителната ни война, а това е сериозен атестат за заемането на българския престол. Защото съгласно изискванията на Санстефанския, а по-късно и на Берлинския мирен договор, в две от клаузите се казва, че князът на България не трябва да бъде от средите на управляващите династии на Европа. Той наистина не е от управляващите династии, но е свързан тясно с руския императорски двор, тъй като неговата леля е жена на Александър Втори. Смятам, че не са оценени по достойнство мястото и ролята на фигура като княз Александър Батенберг в българската история, защото, каквото и да говорим, той е управлявал страната в един изключително тежък период, коментира Димитър Пиронков.
Неговите 7 години на престола са изключително важни за изграждането и утвърждаването на българската държава, каза той. И добави - като се има предвид, че той идва в България без да знае езика, манталитета на народа ни и се сблъсква с политически сили, които нямат никакъв опит след 5 вековното робство. Сблъсква се и със суфлирането на различните консули по онова време - руски, английски, немски, австрийски по отношение на водената политика. Всичко това е влияело много на този млад човек, който се възкачва на българския престол на 22 г., а си отива от този свят едва на 36 г., разказва Пиронков.
Александър Първи е една от големите личности на България, който няма нито един паметник на нашата земя, обръща внимание на малко известен факт уредникът. Върху това трябва да се замислят много хора у нас, особено днес, една година преди да честваме през 2017 г. 160 г. от неговото рождение, заключи историкът Димитър Пиронков.
