Имал язва, а го хранели с кочани зеле
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Писателят Димитър Талев замалко не загубил живота си в комунистическите лагери в годините след 9 септември 1944-та. Голямото изпитание за Талев, който се спасил по чудо, се случило преди да напише знаменитите си романи „Железният светилник“ „Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“.
Талев попаднал в софийския затвор без съд и присъда веднага след комунистическия преврат през 1944 г.
Причината била сътрудничеството му с ВМРО и публицистичните му изяви в обявения за фашистки в. „Зора“. Вестникът, чийто главен редактор бил именитият публицист Данаил Крапчев, и до днес е смятан за едно от най-интелектуалните издания, съществували някога в България.
След софийския затвор Талев, заедно със стотици земеделци, социалдемократи, анархисти и други, обявени за врагове на „народната власт“, се озовал в трудововъзпитателното общежитие край Бобов дол. Там, въпреки влошеното си здраве, той работил тежка физическа работа в мината за въглища. Първият престой в комунистически лагер на големия писател продължил повече от година.
Заради отказа на писателя да приеме политиката на тогавашната българска държава по отношение на Македония, Талев отново бил въдворен в лагер.
През 1947 г. комунистическият лидер Георги Димитров се договаря със съветския диктатор Сталин и югославския му колега Тито България изцяло да отстъпи Македония на Югославия. По този повод голяма част от хората в днешния благоевградски регион били принудени, в повечето случаи насилствено, да се самоопределят като македонци. По ирония на съдбата Георги Димитров, който провеждал тази политика, също бил роден в Македония.
Талев, който бил роден в Прилеп, днешна Република Македония, попаднал под ударите на линията на партията и държавата. Той обаче отказал да приеме това унижение и предпочел да рискува живота си.
Талев попаднал в злокобния лагер „Куциян“, където изпитанието за него било още по-жестоко. Класикът започнал да работи в мината наравно с останалите лагерници. Слабата му физика обаче често го изправяла пред тежки изпитания. Така в един от тези мрачни дни купчина въглища затрупали именития писател. И когато всички мислели, че той си е отишъл от този свят, анархистът Христо Йорданов-Големия, който бил значително по-здрав физически, успял бързо да разхвърля въглищата и да извади Талев. Останалите лагерници поели нормата му и успели да го прикрият от надзирателите зверове.
Здравословното състояние на Талев се влошило още повече заради системното недохранване и той получил тежка язва. Въпреки това бил принуден да се храни с варени кочани зеле без никаква мазнина. Заради язвата и системния глад животът му бил в постоянна опасност. Писателят обаче не бил изоставен от вярната си съпруга, която при всяка възможност успявала да вкара сладки храни в зловещия лагер. Това тя правела, като в тези бедни години лишавала децата си.
През 1948-а Талев все пак бил освободен от лагера. Веднага след това обаче, заедно със семейството си, бил изселен от София в Луковит.
Там, в изолация и мизерия, създал най-великите си произведения. Първо се захванал да доработи „Железният светилник“, който започнал да пише, преди да влезе в затвора. След това само за няколко години създал „Преспанските камбани“ и „Илинден“.
Докато пишел книгите си, неусетно бил реабилитиран. След разрива между Сталин и Тито българската партийна и държавна линия по отношение на Македония претърпяла рязък обрат. На мястото на македонизирането на Пиринска Македония се появила националистическа вълна и тези, които доскоро били принуждавани да се наричат македонци, бързо върнали българското си самоопределение.
Цялата история и още интересни четива вижте само на Retro.bg!
