ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Любимата баба на Део – духовитата Даря, позната на цяла България като баба Даша, навърши 100 години. Столетницата посрещна достолепния си юбилей в Дома за стари хора край Годеч, където живее от няколко месеца след тежка операция на тазобедрената става. Водещият я настани там, за да може тя да получава постоянни грижи, медицинско наблюдение и ежедневна рехабилитация.
Мястото е сред най-новите комплекси за възрастни хора, а Део плаща около 1100 евро на месец за престоя на баба си. В сумата са включени денонощни грижи, рехабилитация и четири хранения дневно. Домът отвори врати тази пролет, а първите му обитатели са били настанени в началото на юни.
Део публикува кадри от празненството, на които възрастната жена позира пред празнична торта със свещи, изписващи цифрата 100. Една от снимките показва особено емоционален момент, в който баба Даша не успява да скрие сълзите си пред тортата.
В социалните мрежи Део написа: „Да ни е жива и здрава баба Даша. Обичаме те!“.
Самата Даша признава, че още не може напълно да свикне с мисълта за юбилея си. „Малко се стряскам, като чуя 100 години. Не ми тежат, не ги усещам. Имах много щастливи години и трудни години. По-лесно се помнят щастливите. „Радости имах много, достатъчно. Не мога да се оплача“, споделя столетницата.
На 100 години вече може да даде и собствена рецепта за дълголетие: „Движение, дълбоко дишане, усмивки и само хубави мисли“. А ако можеше да се върне 80 години назад и да поговори с младата Даша, би ѝ казала: „Не се преизразходвай. Животът е дълъг – имай сили за цял живот“.
Макар никога да не си е представяла, че ще живее в Годеч, днес тя казва, че градът ѝ е харесал.
„Разкошен град, красив, с толкова много зеленина – не съм си представяла“, признава столетницата. Чувства се добре и в самия комплекс. „Много бързо се сдружихме всички. Обичаме се, бих казала, и трудно ще бъде да се разделим“.
Део често е споделял колко е привързан към баба си Даша. А тя казва: „Део е моят любим внук. Той от самото начало, нямаше три години, ми каза: „Вземи ме, мамо, на Калиманци“. Това е улицата, на която живеехме. Той ме нарече „мамо“ и до гимназиална възраст ме наричаше „мамо“ и сега ме обича като майка“.
Днес столетницата има трима внуци и петима правнуци.
