Днес сме по-зле от 1989 г.! Но народът отвя с един шамар властта

Ваня Костова беше едно от лицата на прехода към демокрация след 1989 г. Всички българи я помним как пееше на многолюдните митинги след свалянето на социалистическата власт. - Какво се случи, Ваня, от 1989 г. до сега, подобри ли се животът ни? - Нищо хубаво не ни се случи. Нямаше никакъв преход, а безконечна заблуда. Чакахме безкрайно да дойде нещо добро, но то така и не дойде. Предоверихме се на политиците и това беше най-голямата ни грешка. - Мислехте ли тогава, че ще се стигне до днешната ситуация на безнадежност и мизерия? - Не, не, не! Не ми и минаваше през ума подобно нещо. Сега е много по-лошо положението, отколкото беше тогава. И то във всяко отношение. Сега сме на дъното. И дано да няма и друго дъно! Явно на нас ни е нужно да стигнем дъното, за да тръгнем нагоре. Никога не съм преставала да мисля, че ще излезем от тази криза. - Бихте ли се включили в протестите? - Да. И то без да се замислям. Гражданското общество спеше дълбок сън. И се радвам, че се събуди. Говореха, че няма гражданско общество. Не е вярно. То просто спеше цели 20 г. Но сега отвори очи и за един миг свали правителството. Аз мисля, че много колеги са участвали в протестите, но не са се афиширали. Като видях Андрей Слабаков по телевизията, много се зарадвах. - Народът излезе по площадите, поиска смяна на политическата система, свали властта. Знае ли обаче какво да прави от тук нататък? - Изумена съм от хаотичността на протестите. Добре би било тази сила и енегрия да бъда канализирана и насочена и то още от самото начало на протестите. Народът не знае какво да прави със силата си! И не подозира колко е силен. Отвя с един шамар правителството. Надявам се хората да излъчат умни и способни хора, които да бъдат коректив на следващата власт. Старите политически физиономии трябва просто да изчезнат, нужни са нови хора. - Все пак без партии не може! - Да, не  може, наистина. Но нещата не се свеждат до избор на партии. Нужна е генерална смяна на цялата политическа система. Защото се оказа, че тези, които управляваха, не бяха достатъчно морални. - Какво бихте казали на политиците, ако имахте възможност? - Как не ви е срам! Не на всички, разбира се. Имаше и политици, които се опитваха да служат добре на страната. Но усилията им бяха безполезни. Като теглим чертата, става ясно, че ефектът от тяхната работа е бил нулев. Жалко е. Затова сега България има нужда от интелектуалците и от хората на изкуството. Те са духът на нацията. България може да тръгне напред, само благодарение на събуждането на този дух от интелектуалците.