Доц. Антоний Гълъбов в ПИК и "Ретро": Властта под карантина – единственият резултат от КСНС на Радев

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Поставянето под карантина на водещите фигури в държавното управление беше единственият конкретен резултат от свикания от Румен Радев КСНС по темата за РСМ. Изявлението на държавния глава след КСНС препотвърди формираната през последните две години позиция на България. Освен бланкетните фрази в него се съдържаха и напълно безсмислени „предложения“. Разбира се, че съветът не може да предлага абсолютно нищо нито на изпълнителната, нито на законодателната власт. Потвърждаването на досегашната позиция на България, приета от 44-тото Народно събрание (доколкото това би било необходимо), трябваше да бъде направено от парламента.

Съветът трябваше да бъде свикан по темите, засягащи пряко българската национална сигурност – преди всичко развитието на отношенията между Руската федерация, САЩ и НАТО, за да потвърди (почти осемнадесет години по-късно!) политическия консенсус за българския принос към колективната сигурност в Алианса. Но това би могло да се случи, ако съветът вършеше своята работа, а не беше използван за поредна PR акция на Румен Радев.

Карантината означава изолация за четиридесет дни на заразените, за да бъдат ограничени щетите върху здравето на другите. Но нейното приложение у нас, както обикновено, включва някои „национални особености“. В нашия случай карантина не се налага само от институциите, но и от гражданите.

Българските граждани поставиха под карантина политическите партии, като отказаха да участват в изборите, проведени четиридесетина дни след редовните парламентарни избори на 4 април 2021 г. Карантината бе продължена и на изборите през ноември, но политическите „пациенти“ не показаха съществено подобрение. Ако те отново дадат положителен тест за неадекватност, ще се озоват под още по-дълбока карантина.

Поставянето под карантина означава и готовност за самоизолация. За съжаление, българският политически елит е готов да бъде карантиран само доколкото възприема изолацията като начин да се предпази от това „народната любов … да не го някак странно изненада”, както е писал Пенчо Славейков.

За изминалите четиридесетина дни от встъпването им във власт новите управляващи не дадоха никакви доказателства, че са готови да променят нещо в общуването си с гражданите. Дълго обсъждаха дали да използват предпазни средства и накрая се заразиха. Новите управляващи предпочетоха да продължат да устройстват себе си и своите „контактни лица“ във властта и така сами се поставиха под карантина. По всичко изглежда, че са готови да „спазват“ тази карантина много по-дълго от класическите четиридесет дни.

Докато трае „инкубационният период“ на новата власт, нито световният, нито българският дневен ред може да бъде отложен. Разрастващите се претенции на Руската федерация към НАТО (не само за отказ от разширяване, но и за връщане на Алианса в границите му към края на 1997 г.!) засягат пряко и България. Преговорите по тях ще бъдат изключително трудни и без реален шанс за постигане на бърз напредък. Все още не е ясно как Европейският съюз ще се включи в тях, доколкото техният резултат определя средата за сигурност и на съюза. България няма позиция по този кръг от проблеми, нито готовност да я отстоява.

Политическото съгласие за спазване на нашите съюзнически ангажименти трябва да бъде препотвърдено, но вместо това министърът на отбраната Стефан Янев заяви, че по този въпрос няма позиция на Министерския съвет. Това означава, че и като премиер той не е предприел никакви действия в тази насока. Гарантирането на българската национална сигурност се мисли през призмата на руските интереси, а това не може да продължава повече. Още повече когато позицията на България може да се превърне в поредната „прифронтова линия“ на проруския национал-популизъм.

Българският План за възстановяване и устойчивост продължава да бъде променян и допълван с нови екстравагантни идеи. И тук „промяната продължава“. Новите управляващи демонстрират приемственост единствено по отношение на готовността си да променят всичко, което е било постигнато в предишните версии на документа, от който зависи достъпът на страната ни до съществен финансов ресурс. Причината е повече от очевидна – всъщност няма никаква цялостна идея за това как би трябвало да се реформират българската стопанска среда и публичното управление. Опитът за прехвърляне на отговорността за това на някого другиго (например на прокуратурата!) не може да прикрие пълната липса на компетентност и капацитет за стратегическо планиране.

Спекулациите и откровеният социален популизъм по отношение на пенсиите не могат да прикрият липсата на елементарно разбиране за това, от което се нуждаят възрастните хора у нас. „Инкубационният период“ на тези заразни лъжи изтича и е въпрос на време мнозинството от българските пенсионери да разбере, че обещанията няма да променят с нищо качеството на техния живот. Същите политически сили, които блокираха реализирането на реформата в сферата на социалните услуги, продължават да подменят реалния социален проблем с клишета от собствената си предизборна пропаганда.

Действията, насочени към частния бизнес, също „продължават промяната“ към все повече държавна регулация и тежки пазарлъци по отношение на мерките за пряко подпомагане. Няма и помен от пазарни решения, които биха могли да подкрепят частната инициатива, гарантирайки лоялна конкуренция, която да насърчи икономическото развитие. Очевидно липсва цялостен анализ на това как българската стопанска среда реагира през изминалите две години на противоепидемичните мерки и ограничения. Изглежда, че никой не се притеснява от риска хиляди малки и средни предприятия да фалират, а цели сектори да се изправят пред необходимостта да прекратят или променят дейността си. Тази „промяна“ на стопанската среда ще се случи под натиска на множествената криза и при продължаващата липса на способност за нейното управление.

Рискът да се изправим пред български щам на вируса, пред някакъв „БулгарОмикрон“, продължава да не променя нищо в управлението на здравната система. Министерството на здравеопазването продължава да променя правилата в движение, без цялостна перспектива за координация и мобилизиране на останалите сфери на държавното управление. Във водовъртежа между двете вълни на пандемията управляващите не търсят възможности за подготовка на обществото за активно противодействие на кризата. Вместо това изглежда, че те ще предпочетат да се самоизолират и да оставят поредната вълна да затихне от само себе си, както направи това служебното правителство.

Политическата карантина продължава. Без промяна.