Доц. Антоний Гълъбов в ПИК и "Ретро": Радев злоупотреби със служебното си положение 

НАЙ-ВАЖНОТО

Доц. Антоний Гълъбов в ПИК и "Ретро": Радев злоупотреби със служебното си положение 

148193
на 20.02.2021
Доц. Антоний Гълъбов в ПИК и Ретро: Радев злоупотреби със служебното си положение 

Изключително неприятният случай със сина на Румен Радев можеше да остане в сферата на неговите лични семейни отношения, ако той за пореден път не беше злоупотребил със служебното си положение. Администрацията на държавния глава разпространи опровержение, което очевидно не съответстваше на установената по-късно истина. Всеки сам за себе си може да формира отношение към поведението на един баща в подобна ситуация, но в случая самият той измести вниманието към себе си и заеманата от него позиция и по този начин превърна проблема от частен в публичен.

препоръчано

Провинението на сина на Радев само по себе си не привлече съществено обществено внимание. Съчувствие предизвика фактът, че момчето не е могло да разчита на най-близките си хора, когато това е било необходимо. Всеки на базата на собствения си житейски опит и морал би могъл да си състави мнение за подобни отношения, но ако това показва чувството за дълг на един родител, то агресивната реакция, която последва потвърждаването на информацията, вече няма нищо общо с личния морал или семейните отношения.

Всяка публична фигура, поемайки отговорността на собствената си позиция в обществото, трябва да разбира, че границите на неприкосновеност на личния ѝ живот се променят. Това е принцип, от който никой не би трябвало да си представя, че може да се отклони. Въпросът е в това дали става въпрос за разпространяване на клевети, свързани с личния живот на един политик, или се коментират реално случили се неща. Ако Румен Радев искаше да запази тази тема в рамките на личния си живот, можеше да го направи бързо и ефективно, като отговори лично на този въпрос. Вместо това той избра да използва темата за поредна атака срещу изпълнителната власт.

Съобщението от МВР беше изключително предпазливо и коректно. За съжаление, не става въпрос за първи или изключителен случай на нарушаване на ограниченията, наложени заради пандемията. На свой ред министърът на здравеопазването просто потвърди информация, която вече беше известна на медиите. В този смисъл коментарът на Радев, че изпълнителната власт се намесва в неговия личен живот и атакува семейството му, беше най-малкото некоректен. Но той не се задоволи с това.

Радев нападна директно медиите, които направиха обществено достояние случилото се. Друг въпрос е защо тази информация бе разпространена толкова избирателно, само в част от медийното пространство. Както побърза да отбележи Радев на 11 февруари, „…медиите имат всички ресурси да проверяват фактите и едва тогава да осведомяват широката общественост“. Всъщност част от медиите направиха именно това, а критиката на Радев повтори елементите на официално разпространеното от администрацията му съобщение. Не бил пищен купон, не бил в столично заведение, нямало задържане, нямало отвеждане в РПУ и т. н. Всъщност тези подробности не променят по никакъв начин случилото се, но то придоби значение именно заради острата реакция на Радев.

Седмици след като определи администрацията на президента и личната си роля като „стожер на законността“, Радев за пореден път показа, че наличието на факти и действията на отговорните институции за него не са нищо друго от поредните „опорки“ или атаки срещу неговата личност и семейство. Няма смисъл да коментираме поредния пример за неуважение към институциите, нито демонстрираното пренебрежение към всички, които не са съгласни с неговите собствени представи за демокрация, върховенство на правото и законност.

Оказа се, че Радев предпочита да запази темата в центъра на общественото внимание, отхвърляйки коментара на Бойко Борисов, че децата на политиците трябва да бъдат оставени на мира, заявявайки, че това е „театър за наивници“. Твърдението, че случилото се със сина му е продължение на атаките към него и семейството му, звучи най-малкото неразбираемо. Разпространението на информация само по себе си не е атака, освен ако не бъде поставено в такава светлина, че защитата срещу нея да я превръща в заплаха. Когато все по-активно се отбраняваш, изглежда, че някой наистина те напада.

За пореден път, някак между другото, по съвсем различен повод, Радев сподели в Плевен на 14 февруари разбирането си за това как трябва да се „ашладиса“ българската политика, отбелязвайки, че трябва да се даде „…шанс на най-добрите филизи и да изрежем излишните…“. Доколко подобна политическа селекция зависи от държавния глава, няма смисъл да се коментира. По-важното е натрапчивото желание на Радев не само да се намеси в предизборната кампания, но и да насочва вниманието на гражданите към „най-добрите“, на които трябвало да се даде шанс. Може би отново става въпрос за прочутото „Братство на почтените хора“, за които той говори от няколко месеца. Засега като негови представители се разпознават само онези, които се опитват да застанат в ролята на бъдеща президентска партия. Как почтеността се съгласува с изявления от рода на това кой трябва да бъде „изрязан“, също остава крайно неясно.

Всичко това ще бъде решено от българските избиратели, а няма да бъде резултат от самозваното менторство на Румен Радев. Очевидно е, че той търси възможност да окаже влияние върху предизборната кампания, защото разбира, че изходът от бъдещите президентски избори зависи в критична степен от това как ще бъде съставено народното представителство на предстоящите избори. Неговият екип не крие надеждите си следващият парламент да бъде толкова фрагментиран, че да не успее да формира управляващо мнозинство и да се наложи назначаването на служебно правителство, което да организира следващи избори през лятото.

Но всичко това е в сферата на личните амбиции и надежди на Румен Радев. Това е част от неговия личен живот – всичко онова, на което се надява или от което се опасява. То не трябва да има място в изпълнението на неговите служебни задължения или в публичните му призиви. Когато някой сам се откаже от неприкосновеността на личния си живот и го превърне в отправна точка за публични атаки, не би трябвало да се изненадва от постигнатия резултат. Колкото по-често Румен Радев избира ролята на „жертва“ на „злонамерените атаки на правителството“, толкова повече зрители ще има неговият собствен театър за наивници. Властовите амбиции на Румен Радев стават все по-откровени, както и готовността му да продължи острата конфронтация спрямо всички институции и политически сили, които не са в неговото „братство на почтените“.

Изглежда, че през оставащите до президентските избори месеци администрацията на държавния глава ще продължи да бъде използвана като предизборен щаб, като форма на лична защита и възможност за себеизтъкване, но не и като специфична, но отговорна за действията си държавна администрация. Въвличането на президентската институция по подобен начин в предизборна кампания е недопустимо, но изглежда все по-реално, доколкото личните амбиции на изпълняващия длъжността президент не са обект на никакъв тип обществен контрол.

Всичко това поставя с все по-голяма острота въпроса за необходимостта от промени в Конституцията, които да ограничат в бъдеще възможността администрацията на държавиня глава да бъде използвана по подобен начин. И това няма нищо общо с личния живот или семейните отношения на Румен Радев, а с неговата публична и институционална отговорност пред българските граждани.

 

 

 

 

 

Сподели:
Бомба x
ВЯРА: Тези трима апостоли проповядвали неуморно християнството и загинали като мъченици ВЯРА: Тези трима апостоли проповядвали неуморно християнството и загинали като мъченици
ПИК TV x
ИЗВЪНРЕДНО В ПИК TV: Предложеният от ГЕРБ за премиер Даниел Митов с първи думи преди старта на Народното събрание (НА ЖИВО) ИЗВЪНРЕДНО В ПИК TV: Предложеният от ГЕРБ за премиер Даниел Митов с първи думи преди старта на Народното събрание (НА ЖИВО)
ново
Днес: 66
hot
най-четени новини в момента
Сега
-
четат ПИК
Сега
-
четат това