Доц. Стойчев пред ПИК TV: Не е важно дали има вълна, а какво е качеството на кандидатите (ВИДЕО)
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
За мен няма никакво значение как се регистрира гласът – всеки, който може да чете и пише, може да се справи и с двата начина. В конкретния случай гласувах с хартия, защото имаше огромни опашки за машините, но по принцип използвам и двата метода. Не съм идеолог нито на едната, нито на другата технология. Проблемът е, че поддържаме и двете паралелно, което създава предпоставки за грешки и излишно противопоставяне. Фокусът на изборния ден не трябва да бъде върху начина на гласуване, а върху това за кого гласуваме и защо. Това каза Стойчо Стойчев в предаването „Видеовръзка с Цветан Фиков“ по ПИК TV.
Политологът подчерта, че дебатът за машините измества същината на изборите. Според него истинският въпрос е дали избирателите познават кандидатите и имат доверие в тях.
„Разсейвайки се по всякакви полемики, забравяме най-важното – дали гласуваме с чисто сърце и знаем какво ще направят тези хора, когато вземат властта. Обикновено след изборите се оказваме непредставени от същите тези, които сме избрали. Затова винаги съм казвал – нека фокусът бъде върху качеството на кандидатите и върху положителния мотив за подкрепа, а не върху гласуване „на инат“ срещу някого. Такива инструментализации не водят до нищо добро“, допълни той.
По думите му техническите проблеми с машините не са изненадващи. Той ги обясни с липсата на поддръжка и системно мислене от страна на администрацията.
„Тази технология не е задължително дефектна, но начинът, по който я поддържаме, е проблемен. Машините имат батерии, които с времето губят капацитет, не се тестват достатъчно и се стига до ситуации като днешните. Ние на практика ги използваме като принтери – това е абсурд. Ако ще има машинно гласуване, трябва да се инвестира в цялостна система, свързана с институциите, която да работи автоматично и надеждно“, коментира политологът.
Той обърна внимание и на темата за избирателната активност, като предупреди, че тя често се използва манипулативно. Според него числата не трябва да влияят на решението на хората.
„Избирателната активност често се използва, за да мобилизира или демотивира избирателите. Това не бива да се случва. Гласуването не трябва да е резултат от емоция – „видях, че някой води, затова ще го подкрепя“. Тези метрики са създадени за прозрачност, не за предизборна агитация. Дори може би е по-добре хората да не следят постоянно активността, защото около нея има твърде много спекулации“, отбеляза той.
Стойчев очерта и възможните сценарии за бъдещия парламент, като подчерта зависимостта от активността. Според него именно тя ще определи броя на партиите и формулата за управление.
„Ако активността е висока, е възможно да имаме по-консолидиран парламент и дори шанс за по-ясно мнозинство. Ако е по-ниска – отиваме към силна фрагментация и необходимост от коалиции. В крайна сметка устойчивостта на управлението минава през партньорствата, а те определят и разпределението на ресурси и власт. Залогът е огромен – и финансово, и обществено“, посочи той.
В анализа си политологът предупреди и за ролята на емоциите в последните часове на изборния ден. Според него именно тогава често се търси „взривна мобилизация“.
„В последните часове обикновено се търсят силни емоционални реакции, които да доведат до рязък прилив на гласове. Хората са склонни да реагират първично – както при шофиране, където емоцията води до катастрофа. Същото важи и за политиката – решенията трябва да се взимат трезво, а не под влияние на моментни импулси“, обясни той.
В заключение Стойчев направи оценка на изборната картина и очакванията за управление, като подчерта, че ще има власт, дори и без класическо мнозинство.
„Определено има вълна – не толкова силна, колкото през 2001 или 2009 година, но достатъчно значима за днешния контекст. Вероятно първата политическа сила няма да има самостоятелно мнозинство, но ще се намери формула за управление. В България често се случва така – дори и без ясни 121 депутати, се постига консенсус и се съставя кабинет. Въпросът е не само в числата, а в нагласите и готовността за сътрудничество“, завърши Стойчев.
