Завръщането на ГЕРБ в парламента отмени стратегическата роля на „Атака“
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Тактиката за изтощаване на протестите дава резултати. След провокацията от 23 юли пред Народното събрание, ситуацията се промени. Пленумът на БСП от 24 юли утвърди намерението да се премине към тотално настъпление срещу опонентите на правителството. Непосредствената цел е преодоляването на съпротивата срещу актуализацията на бюджета, тъй като тя изглежда предварително договорена, а е и първият вот на доверие към правителството Орешарски.
Стилът на управление, който се опитват да наложат от БСП не се различава съществено от характера на тройната коалиция. Зад претенциите за спазване на законите и поддържането на институционален ред, правителството демонстрира същото пренебрежение към гражданските протести, както и преди пет-шест години. Налагането на този модел на властване следва същата технология, но без смазващото парламентарно мнозинство, с което разполагаше правителството Станишев.
Най-вероятно, това ще бъде компенсирано чрез прилагането на повече сила, ограничаване на възможностите за граждански контрол и форсирането на всички техники на политическа демагогия. Управляващите се барикадираха във властта и се готвят за продължителна отбрана. Както и през втората половина на съвместното им управление, след 2007 година, ДПС предпочита да запази известна дистанция спрямо БСП. Тогава Движението предпочете да насърчи комплексите към властта на БСП и Станишев. Резултатът от това бяха катастрофалните резултати през 2009 година за социалистите и най-високия изборен успех на ДПС от началото на съществуването му. След като инсталира своите кандидати във властта, изглежда че ДПС отново ще се ориентира към подобна тактика.
Движението отказа да се включи в коалиционно управление и подкрепя правителството, без да носи каквато и да било политическа отговорност за неговите действия. Отвъд границите на собствените си интереси, ДПС не би положило никакви усилия за запазването на кабинета. Връщането на ГЕРБ в парламента промени ролята на Атака. Присъствието на бившите управляващи в пленарната зала отне стратегическата роля на националистите. В резултат от това, Атака все по-отчетливо ще се позиционира като лява, комунистическа опозиция на управляващите. В тази променена среда, националистите ще останат все така непримирими срещу ГЕРБ, все така индиферентни спрямо присъствието на ДПС във властта, но и все по-критични срещу БСП заради неспазените обещания за „ляв завой” в политиката.
Съществена част от избирателите на Атака остават много по-чувствителни към политиката на държавна протекция, отколкото към национал-популистките призиви на своите избраници. По-широката и стабилна електорална основа на Атака остава определена от разочарованите бивши комунисти. Поне засега, ГЕРБ предпочетоха да участват в работата на парламента. Техният вот срещу актуализацията на бюджета няма да промени нищо, тъй като Атака най-вероятно ще се въздържи от подкрепа, представяйки позицията си като предупреждение към БСП. Тактиката на ГЕРБ е да спре спада на политическа подкрепа, без да предприема допълнителни рискове.
Бившите управляващи разбират, че им предстои сравнително дълъг период на възстановяване, белязан от развитието на процеси, които са извън техен контрол. Формалното преодоляване на първия вот на доверие към правителството ще открие пътя към трайното налагане на модел на властване, отвъд протестите. Неговите основни характеристики вече са налице: агресивна политическа пропаганда; ограничаване на достъпа до публична информация за действията на правителството; систематична подмяна на формалното гражданско представителство; неотклонно налагане на партийни кадри в администрацията на всички позиции; нарастващ натиск върху медиите и активно пренареждане на зоните на влияние в частния бизнес. Управлението отвъд протестите залага на липсата на устойчивост в гражданското действие при сравнително ниско равнище на социална компетентност.
Този стил на властване разчита на разочарованието от липсата на видим резултат от протестните действия. Досегашният опит при налагането на власт, като че ли подкрепя подобно очакване. Управляващите разбират, че няма да имат втори шанс, ако покажат че са готови да следват демократичните правила и установят някаква форма на публичен диалог с гражданите. Същественият въпрос е в това, готови ли са българските граждани да преживеят още един период на политическо безвремие, който ще върне България не само назад, но и встрани от пътя на постигане на собствените й национални интереси?
