ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
„След изборите може да е по-актуален не въпросът кой ще пожелае ДПС, а може да се окаже вярна обратната посока - кого ДПС ще реши да подкрепи с оглед на интересите на България, на гражданското общество и на базовите ценности на българската демокрация. Като либерална партия ДПС е в положение на подкрепяща партия. Напоследък се чуват заклинания и отляво, и отдясно - "Никога с ДПС". ДПС обаче не може да бъде поставена в положението на една застаряваща селска мома, която чака да бъде пожелана. ДПС знае своята стойност, ДПС знае своята идентичност, ДПС знае от кои ценности не може да отстъпи”. Това заяви три месеца преди предсрочните парламентарни избори лидерът на ДПС Лютви Местан. По това време Местан току що беше оттеглил подкрепата си за правителството на Пламен Орешарски, като до момента това е най-тежкия му ход в качеството му на лидер на ДПС.
Припомням думите на Местан, защото от изричането им мина достатъчно време, за да можем да оценим, доколко те се оказаха пророчески. Днес, шест месеца след това изказване, ДПС е в практическа изолация и действително е в положение на застаряваща селска мома, която чака да бъде пожелана. Тази мома обаче остава нежелана и при опозицията в лицето на БСП и при управляващите в лицето на ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт и АБВ. Още в изборната нощ лидерът на движението обяви, че ще даде 300 дни толеранс на самостоятелно правителство на малцинството излъчено от ГЕРБ, като срещу това няма да иска нищо. Офертата на Местан беше отхвърлена от Бойко Борисов. Нещо повече спечелилата изборите партия ГЕРБ предпочете да състави сложен кабинет с подкрепата на още три политически сили със спорна съвместимост, отколкото да избере наглед удобната „безусловна” и евроатлантическа подкрепа на ДПС. Този факт е многозначителен, защото в името на това партията на Местан да бъде извън властта под един покрив се събраха довчерашни отявлени политически противници като Радан Кънев и Георги Първанов, Меглена Кунева и Валери Симеонов.
Може би това развитие на ситуацията трябваше да е достатъчно за Лютви Местан, за да реши казуса с позиционирането на партията си в 43-ото Народно събрание. Тази задача е на пръв поглед лесна – след като е нежалано, ДПС трябваше да прибере офертата си и да излезе в ефективна опозиция. Така се и случи, но само за няколко дни. Защото в последните два месеца Местан периодично призовава ГЕРБ да извади Патриотичния фронт от управляващото мнозинство, като в замяна на това обещава да даде прословутите си „безусловни” депутати – либерали в подкрепа на правителството. След последната си оферта, лидерът на движението дори прогнозира, че ако ГЕРБ не се разграничи от фронта ще има предсрочни парламентарни избори през 2015 година. На това Борисов отговори с краткото: „Спестявам си нерви да чета коментари, еле пък по коледните празници - нито аз ги съветвам тях, благодаря им за съвета, но не ме касае”.
Досега ДПС е било обект на омраза, на безгранична любов и на критика, но никога на пренебрежение. Като лидер на движението Лютви Местан трябва да осъзнае реалността, в която се намира. Най-важният фактор в тази реалност е, че партията му не само, че не е незаобиколим фактор в политиката, а е направо съзнателно заобиколен фактор. Това е най-голямото предизвикателство пред Местан в качеството му на политически лидер. Неговата бъбривост и постоянно променяща се позиция показва, че той все още не е наясно с пътя, по който трябва да поведе партията си. Почти невидимо, но осезаемо почетният лидер на ДПС Ахмед Доган все повече липсва като стратег, който може да задава посока. По всичко изглежда, че от няколко месеца Доган се е изтеглил ефективно от управлението на ДПС и партията действително се управлява от Местан. Това управление до момента обаче я кара да стои в безтегловност и да се рее из политическото пространство като призрак на бивше величие.
Изводът от сегашната ситуация е, че Местан не е Доган. Настоящият лидер все още не е в състояние да се трансформира от имитатор и говорител на лидера в лидер. Тази трансформация може и никога да не се случи ако председателят на ДПС продължи да лежи на старите лаври на предшественика си. Възпоменателните митингите за „възродителния процес” и засуканите фрази вече не са достатъчни, за да правят от ДПС управленски фактор. Като лидер на формацията Местан пропиля шанса да изчисти поне частично публичния й образ от петната, с които се сдоби през последните 25 години. Основната причина днес ДПС да не е във властта не се крие нито в етническия характер на движението, нито в неговата либерална и евроатлантическа ориентация. Причината е, че още преди изборите ГЕРБ бяха наясно, че ще се смалят за часове ако влязат в коалиция с партията на Местан, която практически провали злополучното правителство на Орешарски. Защото през последните години ДПС се превърна в синоним на корупция, причина за забавяне на развитието на страната и камък върху шията на всеки, до който се докосне. Като лидер на партията Местан трябва да си даде сметка за това и вместо да поставя условия и да дава неискани съвети, да се заеме с изчистването на публичния образ на формацията, която ръководи. А най-доброто време за чистене на публичен образ е времето, което прекарваш в опозиция. В равносметката на ДПС за последните 25 години не фигурира графа „допуснати грешки”. От това доколко Местан ще има характер да оцени като грешки някои от действията на предшественика си ще зависи лидерското му бъдеще, а и възможността някога ДПС да се върне в изпълнителната власт. Към момента обаче, подобен позитивен вариант за развитие на движението и неговия втори лидер не се очертава.
