Драмата с прическата на Бойко Борисов се разгаря. "24 часа" се извини и обвини ПИК. Уплашени или влюбени, медиите окончателно се изгубиха в превода...
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Българските медии продължават да се страхуват от Бойко Борисов. Или да са влюбени в него. Все едно – ефектът е същият. Говорим за ефекта на автоцензурата…
Поводът този път е повече от невинен. Една сгрешена дума, по-скоро една объркана буква от дума – bold вместо bald, или „плешив” вместо „смел”.
„24 часа” преведе изречение от новата книга на Хилари Клинтън, визиращо срещата й с Борисов през 2011 г., по следния странен начин: „Погледнах обикновено смелия премиер, усмихнах се и му казах…”
Сверка на ПИК с оригинала на книгата показа, че Хилари пише не за смелия (bold) премиер, а за оплешивяващия (bald) премиер.
Веднага след разкритието ни вчера „24 часа” свали конфузната дописка от електронното си съдържание. Малко по-късно авторката Кристина Кръстева се извини, пое матросовски вината върху себе си, но поясни:
„Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък. Цялото обяснение го написах не заради ПИК, а заради хората, които не са предубедени, не манипулират и не дебнат с камъна зад ъгъла…”
„Дебнещите с камъни зад ъгъла”, естествено, сме ние от ПИК, но нейсе. Свикнали сме с ролята на лошите манипулатори, които създават проблем там, където го няма.
Всъщност прави чест на Кристина Кръстева, че се извинява. Нормално е да сгрешиш, човешко е да объркаш една дума с друга в бързането си, в ситуацията на редакционен хаос и напрегнат график.
Прави ли чест обаче на нейните началници, че се крият зад гърба й? Вестникът има отговорни редактори, главен редактор, издателка? Никой ли от тях не е чел сбъркания текст? Дописката е челна, касае неслучайни персони, едва ли от ръководството са я подминали току-така, без да й хвърлят едно око и бе да драснат отгоре с по някоя червена химикалка (образно казано, червени химикалки по редакциите отдавна няма).
Кофти е да си едър медиен бос като г-жа Гочева и да си измиваш ръцете с крехка репортерка. Даже и вината да е само нейна, етикетът и моралът изискват да излезеш отпред на барикадата, макар и с наведена глава.
Но това едва ли е толкова съществено, нека приемем, че е вътрешноведомствен въпрос. По интересно е „изгубването в превода” и на други колеги при интерпретацията на очевидно опасния пасаж за Борисов и неговата (евентуална) плешивина.
С интерес прочетохме в още няколко вестника как е преведен откъсът от книгата на Хилари – там епитетът изобщо липсва?! „Погледнах премиера и му казах с усмивка…”
Решение по соломоновски, презастраховка за всеки случай – хем да не е смел, но защо пък да е плешив!
Ако приемем, че репортерката от „24 часа” просто се е объркала при превода, какво да кажем за другите издания? И те ли са се объркали, просто не са довидели скандальозната думичка bald ли, или не са посмели да я преведат коректно?
Малък проблем, дребна лингвистична подробност, но с каква сложна обществена вибрация.
Едни други национални всекидневници доскоро въртяха отляво и отдясно по първите си страници все една и съща снимка на Борисов години наред – неофициално се знаеше, че той си я бил харесвал, тъй като от нея не личало, че оплешивява… Нещо като снимките на Горбачов от времето, когато стана генерален секретар на ЦК на КПСС – редакциите старателно „тушираха” белега по темето му, защото не можеше владетелят на Кремъл да бъде с белег! После постепенно „тушът” завехна и истината лъсна по новозаветната максима, че „всичко тайно ще стане явно”.
Макар и да не е кремълски самодържец, Бойко Борисов продължава да буди атавистичен страх сред българските медии, дори когато става дума за косата му. Самият той вероятно и не подозира каква драма тресе душите и сърцата на главните редактори покрай многострадалната книга на Хилари Клинтън.
Щеше да е смешно, ако не беше тъжно.
