ЕДИНСТВЕНО В ПИК! Цветанка Андреева с анализ защо Румен Радев разтяга политическото време, като ни дави в старите проблеми, и формула за България ли са преходните кабинети
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Обречена ли е България от цикличността на служебните кабинети тип „Румен Радев“, защо е слаба политическата ни класа, къде се разминава физическото с управленското време, още от същото ли ще получим на нови избори и означава ли третият мандат правителство по модела на Любен Беров, както и преходни кабинети ли са лекарството срещу коалициите „на войната“, на „хартията“ и „Рашидов“ - разкрива пред ПИК политологът Цветанка Андреева.
- Г-жо Андреева, патологична екстравагантност, съдба на нацията или някакво ново нормално е България да е в перманентна мизерия, задушавана от кризи, инфлация и цикличност на служебните кабинети през последните две години?
- Наистина кризата, на която сме свидетели, е безпрецедентна поне от гледната точка на политическите противопоставяния и политическата невъзможност да се създаде власт, но нека не бъдем чак толкова крайни в оценките си. България в историята си помни много по-тежки ситуации – безизходни и драматични. Така че според мен нещата вървят към някаква развръзка. И тази развръзка ще бъдат поредни предсрочни парламентарни избори или пък съставяне на редовно правителство с третия мандат. Предстои да видим още в началото на годината.
- Може ли да се говори, коректно ли е, че така през служебните кабинети президентът Румен Радев реализира тактически и стратегически амбицията си за еднолична власт и това дали е заради слабостта на политическата ни класа?
- Да, по-скоро е заради слабостта на политическата ни класа, отколкото заради конституционните правомощия, които има Румен Радев. Той перфектно се възползва за целите на собствения си политически план. Ние сме свидетели на това още отпреди спечелването на втория му мандат. Той тръгна да реализира собствена визия за управлението на държавата. Вече се внушава подход към нов политически модел. Той на официално ниво декларира, че иска да се състави правителство, че в негов интерес е едва ли не страната да се управлява от редовен кабинет, но винаги чрез своите служебни правителства Румен Радев реализира собствените си политически амбиции. Неслучайно през всяко едно служебно правителство той създаваше нов политически субект. Всъщност той изкова „Продължаваме промяната“. Той направи пиара на двамата лидери Кирил и Асен и ги вкара във властта. Нека да видим състава на днешния му служебен кабинет. Че там са остриетата на опозицията вътре в БСП. Нима това беше случаен ход на президента Радев – не. Това преследва неговите политически амбиции да интервенира във всяка една политическа партия, най-вече в собствената си политическа партия – БСП.
- А защо не се случва политическият диалог въпреки заявките и на ГЕРБ, и на ДПС, и на ПП, на ДБ, на БСП. Защо авторитети като проф. Габровски и академик Николай Денков не могат реално да обединят политиците и нацията, та стигаме до притчата за Соломон и двете майки? Ще разсечем или спасим детето България?
- Детето България ще бъде спасено. Тази политическа несъстоятелност ще бъде временна. Защо не можем да постигнем консенсус, защо се озовахме в тази криза – мисля, че е вече подходящо да погледнем назад и спокойно да анализираме. И когато се обръщаме назад, виждаме, че много от политико-социалните връзки в обществото и в системата ни бяха разкъсани. Бяха разкъсани от един радикализъм, който преди две години беше не просто площаден протест, а беше донякъде и добре замислена кампания на части от дълбоката държава да се компрометира изцяло политическото управление на България, то да бъде свалено чрез радикални действия, а не просто властта да бъде спечелена на избори, да бъде развит достатъчно добре ясен и алтернативен политически модел на ГЕРБ. Спомнете си, че всичко започна с много силна компроматна кампания. А когато има компроматна кампания, анализаторите е редно да се попитаме: кого обслужва тази кампания. И когато си отговорим на този въпрос, вече назад виждаме кой беше обслужен от един подобен радикализъм. В политическата история радикализмът никога не води до нещо добро, до нещо съзидателно. Ако щете от Френската революция, та до политическото поведение на Путин, радикализмът води до разпад на системата, без да предложи никаква алтернатива. Така че днес берем плодовете на онзи радикализъм, който трябваше да изчегъртва. Именно културата на изчегъртване не позволява днес да се случи политическият диалог.
- Ако и да е правно несанкцируемо, морално ли е Румен Радев да разтяга политическото време, което е различно от това на физическата човешка битност, за да си позволява да търси решение за страната чрез втория и третия мандат, като ги прехвърля от година в година?
- Моралът в политиката е нещо много относително. От негова гледна точка вероятно това е най-моралният ход. Но на мен ми се струва, че ако погледнем обективно, то това не е много добре за нацията. Защото всъщност той ще ни накара да започнем новата година психологически потопени в старите проблеми и в старата невъзможност. И всичко това – с връчването на мандатите, вече можеше да бъде проиграно по Конституция и ние да влезем в новата година с едно ясно политическо решение – дали отиване на предсрочни парламентарни избори, или пък някакъв редовен кабинет през третия мандат. Щяхме да го видим много по-бързо, много по-динамично. Мисля, че кризата изисква динамика и това забавяне вече се преобръща в проблем, а не в решение на кризата.
- Всъщност този трети мандат може ли да произведе нещо, различно от управление тип „Любен Беров“?
- Едва ли би могло да произведе нещо различно. Мисля, че най-очакваният мандатоносител Стефан Янев сам взриви всяка една възможност там да има някакъв разум, някакъв политически компромис, който да изработи парламентарно мнозинство, което да подкрепи кабинет. Мисля, че с подхода му към кабинета „Габровски“ – помните какво направи той, каза, че ще подкрепи персонално Габровски като министър-председател, но няма да гласува структурата, според мен той даде заявка, че третият мандат, ако попадне в неговите ръце, той ще дели власт. Стефан Янев е човек, който е научен, и неговата управленска биография е, само да консумира власт. Той не е политик, който някога се е борил за политически цели и с ясна политическа идеология, човек, склонен на стратегически политически компромис. Той е наясно, че при третия мандат трябва да се водят пазарлъци за министри, за парчета влияние. Той фиксира всички подозрения, които и проф. Габровски между другото изказа на глас, че в третия мандат задкулисието и дълбоката държава ще се намесят.
- И в крайна сметка, ако е права социологията, нови избори, дори с хартиена бюлетина, могат ли да развържат ситуацията, или ще получим още от същото с хоризонт местния вот?
- Категорично ще получим още от същото. Ако можем да си позволим някаква прогноза, то е, че 2023 година ще прилича изцяло на предходната, но тук вече политиците трябва да осъзнаят, че живеят в новата година. Да не живеят с идеята, че могат да възстановят статуквото от 2019-а за ГЕРБ, от 2020-а на т.нар. протест, че живеем в реалностите на 22-ра и 23-та година. И ми се струва, че 2023 година вече политическият дискурс трябва да бъде сменен. Мисля, че започваме да наблюдаваме подобен процес. Вече ще се говори, надявам се, повече за това как да се направи политическо мнозинство и коалиционно правителство, а не толкова как да не подкрепим и защо не можем да подкрепим кабинет. Мисля, че постепенно контекстът ще бъде променен.
- Внасяте нотки на оптимизъм, но възможно ли е реално вместо „коалиция на войната“, вместо „коалиция на хартията“, вместо „коалиция Рашидов“, да имаме „коалиция за България“?
- Най-вероятно ще имаме някаква подобна коалиция. Мисля, че всеки, който участва в политиката, поне на ментално ниво, осъзнава, че работи за България по различен начин. Просто се сблъскват различни социално-икономически и електорални нагласи. Но ми се струва най-подходящо да минем през едно преходно правителство. Това е моделът, който ни предлагаше правителството на Габровски. В тази криза само едно преходно правителство може да преведе включително и политическата класа, държавните институции и управлението през период, в който да се нормализира политическата среда така, че при едни следващи избори да се излезе на арената и пред електората много по-спокойно, с много по-ясни идеологически тези, много по-ясни визии за България. Дано да станем свидетели на едно подобно преходно правителство, което наистина да е правителство на разумния период. То няма да бъде много вдъхновяващо. Със сигурност ще бъде атакувано от всички политически страни, но така или иначе на България и предстои оттук насетне в средносрочен план да бъде управлявана от коалиционни кабинети, от кабинети, които няма да са идеологически чисти. Ще бъдат по-скоро правителства с превес на дадени сили, но няма да бъдат изцяло идейно ситуирани в ляво или дясно. Ще се правят много взаимни компромиси на цената на това да имаме кабинети и управление. Но не правителства, които да са заложници на някакви подвижни и измислени коалиции, както много бързо бяха кръщавани последните в парламента.
