ЕКСКЛУЗИВНО В ПИК: Доц. Борислав Цеков за СВЕТОВНИЯ СКАНДАЛ №1: Мъск се изживява като паралелен президент, мисли си, че може да командва Тръмп. Примирие ще има, само ако...

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Скандалът между Доналд Тръмп и Илон Мъск в САЩ набира скорост. Вчера президентът даде ясна индикация, че няма нито желание, нито планове да се помири с бившия си съюзник и благодетел в кампанията му преди изборите.

Възможно ли е все пак да има примирие и коя страна би отстъпила, както и какви последствия би донесъл този конфликт за Щатите? 

Соня Колтуклиева потърси отговорите на тези и други въпроси от доцента по конституционно право Борислав Цеков, който е и брилянтен познавач на сложните политически процеси в САЩ. 

Интервю на Соня КОЛТУКЛИЕВА

- Доц. Цеков, изглежда, че случващото се между Доналд Тръмп и Илон Мъск не е просто приятелска закачка или плод на лошо настроение. Започва война, струва ми се. Имате ли представа защо се случи всичко това и накъде върви скандалът?

- Доста опростенчески би било да гледаме наистина на тези много сериозни реплики, които бяха разменени като някаква невъздържана свада между двама приятели или пък някакво особено чувство за хумор. Напротив, става дума за сериозни политически различия, свързани най-вече с това, че Илон Мъск, който иначе свърши много полезна работа, превръщайки тази структура ДОШ в инструмент за реформа на американската администрация, всъщност показва, че не разбира механизмите на държавната власт, на моменти предозира своето присъствие около президента Тръмп, до степен да се изглежда като паралелен президент или най-малкото да бъде възприеман като такъв.

Тези неща са непростими във висшата политика и историята е изпълнена с много примери на подобни влиятелни фигури, включително финансово могъщи, които са си въобразявали, че могат да правят политика, не си знаят мястото и решават, че могат да командват президента.

А има едно златно правило, което всеки начинаещ политик би трябвало да усвоява, защото то е потвърдено от историята и от механизмите на властта, а именно, че най-силният бизнесмен е по-слаб и от най-слабата държава. Т.е. не може да се опитваш да командваш публично президента на САЩ или на която и да е друга държава, но в момента говорим за този казус. Илон Мъск с всички свои характерови особености показва, че не разбира и не познава тази азбучна истина. Естествено, независимо от съюзническите отношения по време на изборите, независимо от огромните приятелски жестове, които Доналд Тръмп направи дори прекомерно голени към Илон Мъск, той не успя да разбере къде е мястото му в цялата конфигурация.

И това, което сега се случва с претенциите на Мъск по повод на законопроекта, който е емблематичен сега за политиката на Доналд Тръмп, който беше гласуван от Долната камера, с който си орязват редица разходи, данъци и така нататък, и по който, разбира се, може да има дискусия, критики, недоволства, но в крайна сметка това е политиката, с която се ангажира Доналд Тръмп и от която трябва Републиканската партия и мегадвижението да се консолидира. Те не могат да се консолидират около Илон Мъск, защото се гласували не за Илон Мъск, а за Доналд Тръмп. И в този смисъл скандалът е неприятен, скандалът ще има в последствие за единството на Републиканската партия и много важно, че президентът Тръмп не се подаде на тази спирала от размяна на публични реплики, след като отвърна първоначално зае позицията, която трябва да заеме един президент.

Тръмп повече не се е интересувал от този въпрос и от тук насетне топката е в полето на Илон Мъск, който трябва да прецени какво е мястото му в цялата властова конфигурация и въобще има ли мястото в нея.

- Изглежда, че когато някой приет така мило и приятелски, както Тръмп прие Мъск в овалния кабинет, си помечтава някой ден да стане и домакин на овалния кабинет. Казвам го, защото Мъск обяви в ЕКС, че има нужда от нов политически проект и срещна голяма подкрепа. 80% от коментиралите 4 500 000 американци казват "да, има нужда от нов политически проект". Дали нагледа към следваща президентска кампания?

- Не мога да кажа, знаейки импулсивния емоционален особен характер на Илон Мъск, който днес мисли едно, друго вчера. Тази импулсивност, която няма нищо общо с политиката. Не знам дали той има сериозни намерения.

Много опити е имало, включително от богати хора в САЩ да създават т.нар. трета партия и то хора с много повече политическо влияние и възможности, дори от Илон Мъск, който е могъщ човек, но с един друг сет на социалната активност, защото политиката е специфична дейност, има специфична машинария, която до момента виждаме, че Илон Мъск дава всички доказателства, че няма никакво понятие от нея.

То не е да се изправиш на един митинг или да напишеш няколко екстравагантни поста в Туитър. И от тази гледна точка, според мен, дори да има такъв опит, той е изначално обречен. Ако разгледаме такава хипотеза, появява се поредната третата партия в Съединените щати, най много да вземе 5-6%. Някога Джордж Лобърт направи пробив тогава, и разбира се си остана третата партия с изключително нисък резултат приключи.

Така че безперспективни са подобни усилия, независимо каква импулсивна подкрепа срещат. Защото когато сработят машини на двете големи партии, Републиканската и Демократическата, в една изборна ситуация, естествения рефлекс на голяма част от тези, които сега в Туитър казват, ах колко е хубаво, ако Мъск направи нова партия, ще последват своите традиционни убеждения, своите рефлекси, защитите, своята социална стена, в които всяка една от двете партии, Републиканската и Демократическата, са вкоренени от десетилетия.

- Възможно ли е, чрез платформата X Мъск да атакуват президента Тръмп? Той вече се опита, пускайки едно видео, в което се виждат Тръмп и Джефри Епстайн, но както вие публикувахте в своят фейсбук профил, веднага се появи реакция на бившия адвокат на самоубилия, се обвинен в сексуални престъпления бизнесмен и каза: "Аз съм питал Епстайн дали има компромати срещу Доналд Тръмп и той категорично отрече това". Но може ли Илон Мъск по тази и други линии да атакува Тръмп?

- Да, много грозна лъжа и спекулация на Илон Мъск. Ние си даваме сметка, че ако имаше и грам истина в обвързването на Тръмп с Епстайн, Демократическата партия щеше да го е извадила отдавна, нямаше да има дори може би първи мандат на Тръмп и т.н.

Надявам се, че Илон Мъск ще се вразуми и ще си даде реална сметка какво е неговото място в обществото и че това буквално за няколко месеца да се опита да разбие единството на мегадвижението и да поеме коз срещу президента Тръмп след неговото историческо завръщане. За което разбира се има принос и Илон Мъск, който се опита да си присвои този исторически успех, но това е несериозно, той има принос, но големият принос е на Тръмп.

Той не само устоя на всички атаки през годините, но и сглоби тази голяма коалиция, която го изведе до победата миналия ноември и част от тази коалиция, важна част, надявам се и в бъдещето ще бъде под някаква форма Илон Мъск и средите около него.