ЕКСКЛУЗИВНО В ПИК TV! Депутатите решиха: Създава се Съвет за координация на политиките за българите в чужбина (ОБНОВЕНА/ВИДЕО)
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Парламентът обсъжда на второ четене промени в Закона за българите, живеещи извън България, с които се предвижда създаването на Съвет за координация на политиките за българите зад граница. Това предвижда първа точка от проектопрограмата за работа на депутатите, публикувана на интернет страницата на институцията.
Вносител на измененията е Министерският съвет. На първо четене законопроектът бе подкрепен от 116 народни представители, 44 гласуваха "против" и 10 "въздържал се".
Заседанието на парламента започна с декларации от парламентарни групи по повод годишнината от арменския геноцид.
"ДПС ги няма, когато обсъждаме арменския геноцид. Защото изпълняват волята на Ердоган. Ние амахме щастието да се освободим и да запазим половината от българските земи. Но арменците нямаха този късмет. Това, че тук ДПС ги няма, е изявление, което е много по-силно от хиляда декларации в зала ", разгневи се от трибуната лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов.
Депутатите почетоха паметта на арменците с минута мълчание. След това депутатите преминаха към обсъждането на Закона за българите, живеещи извън България, с които се предвижда създаването на Съвет за координация на политиките за българите зад граница.
Съветът за координация на политиките за българите зад граница следва да спомага за разрешаването на въпроси от координационен характер, свързани със запазване и разпространение на българския език и култура сред българските общности зад граница, в това число и за опазване на българското културно-историческо наследство.
Той ще издава насоки и ще препоръчва действия за реинтеграция на завръщащите се в Република България български граждани, ще защитава правата и интересите на българите зад граница, ще синхронизира дейностите по програми и проекти, насочени към българските общности и техните организации извън страната и ще координира работата на органите на централната власт при провеждането на политиката, свързана с българите извън страната, се посочва още в доклада на водещата комисия.
Освен това се очаква депутатите да обсъдят на второ четене промените в Гражданския процесуален кодекс, Наказателния кодекс, Законопроекта за насърчаване на научните изследвания и иновациите, второто четене на промените в Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на зъботехниците и на помощник-фармацевтите, както и промените в Закона за подпомагане на земеделските производители.
В дневния ред за този ден е включен проект на решение за подкрепа на предложената от Министерския съвет актуализирана Пътна карта за климатична неутралност на Република България.
В петък се предвижда парламентът да обсъди на второ четене изменения в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и ратификация на международен договор за Изменение и допълнение № 2 на международен договор (LOA) BU-D-SAB „Самолети F-16 Block 70 и свързана с тях поддръжка“ (F-16 Block 70 aircraft and associated support) по програмата на САЩ за чуждестранни военни продажби (Foreign Military Sales-FMS). Предвиден е и парламентарен контрол.
След дебати депутатите решиха да се създаде Съвет за координация на политиките за българите зад граница, който да е постоянно действащ консултативен орган към Министерския съвет.
Законопроектът за изменение на Закона за българите, живеещи извън Република България, внесен от МС, беше подкрепен от 114 народни представители, 38 гласуваха „против“, а осем се въздържаха.
Депутатите записаха, че Съветът ще координира структурите на изпълнителната власт по въпросите, свързани с разработването, провеждането, мониторинга и оценката на държавната политика по отношение на българските общности и техните организации извън Република България. Той ще решава въпроси от координационен характер, свързани със запазване и разпространение на българския език и култура сред българските общности зад граница, както и за достъпа до качествени административни услуги за българските граждани извън територията на Република България. Съветът ще издава насоки и препоръчва действия за реинтеграция на завръщащите се в страната български граждани и за защита на правата и интересите на българите зад граница.
Работата на Съвета ще се координира от секретар. Председател ще бъде министър-председателят или определен с негова заповед член на Министерския съвет, а членовете ще са - министрите на външните работи, правосъдието, културата, труда и социалната, вътрешните работи, образованието и науката, електронното управление и изпълнителният директор на Изпълнителната агенция за българите в чужбина.
Депутатите приеха, че МС ще приеме правилник за организацията и дейността на Съвета за координация на политиките за българите извън Република България в тримесечен срок от влизането в сила на този закон.
Георги Тахов, назначен за служебен министър на земеделието, положи клетва пред Народното събрание. След приемането на програмата и декларации от парламентарните групи Тахов бе поканен в пленарната зала за полагане на клетва. Росен Желязков изчете указа на президента Румен Радев, с който се правят структурни промени в служебния кабинет с министър-председател Димитър Главчев. С указа си президентът Румен Радев назначава Димитър Главчев и за служебен министър на външните работи, а Георги Тахов - за служебен министър на земеделието и храните.
Желязков посочи, че назначеният за служебен премиер Главчев вече е положил клетва като член на Министерския съвет и затова клетвата като член на Министерския съвет ще бъде положена от Георги Тахов, назначен за министър на земеделието и храните.
Приети бяха на второ четене измененията в Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Промените осигуряват условия за прилагане на разпоредбите на европейски регламенти, сред които на Регламент (ЕС) 2019/1111 относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца.
С промените, съобразно изискванията на Регламент (ЕС) 2019/1111, се установяват единни правила за компетентност при развод, законна раздяла, обявяване на брака за недействителен, както и при спорове относно родителската отговорност с международен елемент. В допълнение на правилата, уредени с Хагската конвенция, се въвеждат нови процедури при връщане на дете при международно отвличане.
Регламентират се процедури за издаването, поправянето и отменянето на документи, удостоверяващи решения по брачни въпроси, по въпроси за родителска отговорност, за връщане на дете и за допускане на временни и охранителни мерки, като се предвижда регистрите за гражданското състояние да се актуализират въз основа на влязло в сила решение, автентичен акт или споразумение от друга държава - членка на Европейския съюз. С промените се въвеждат правила за пряко изпълнение в България на съдебни решения, автентичен акт или споразумение от друга държава - членка на ЕС, без да е необходимо издаване на изпълнителен лист, като се уреждат процедури за спиране и отказ за изпълнение, когато е налице сериозен риск с дълготраен характер за детето.
Правят се и изменения в Закона за закрила на детето, с които се прецизират разпоредбите относно вземането на временни мерки по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца, урежда се процедурата за настаняване на дете в Република България по искане от съд или компетентен орган на друга държава членка, както и настаняване на дете в друга държава членка. Предвижда се съдът да изслушва детето и да отдава дължимото значение на изразеното мнение на детето съобразно неговата възраст и степен на зрялост.
С промените в ГПК се оптимизират процедурите по събирането на доказателства при трансгранични производства. Предвижда се участието на представител на българския съд, на страните, техните представители, и на вещи лица при събирането на доказателствата от съда на другата държава, както и се създава правна възможност за директно събиране на доказателства в друга държава членка.
Предвидени са разпоредби, които да ускорят предаването и връчването на съдебни и извънсъдебни документи между държавите членки по граждански и търговски дела.
Отхвърлени бяха предложенията на „Възраждане“ да останат разпоредбите за придружаване на документите със задължителен превод на български език.
Парламентът прие на второ четене и промени в Наказателни кодекс (НК). С тях се транспонират изисквания на европейска директива, свързани с гарантиране правото на жертвата на сексуални престъпление да се възползва от правото на защита в достатъчно дълъг срок след навършване на пълнолетие. Измененията, внесени от Министерския съвет, бяха подкрепени от 101 народни представители, осем гласуваха „против“ и 42 се въздържаха.
По време на заседание на правната комисия миналата седмица, когато приеха измененията в НК на второ четене, Ирена Борисова, държавен експерт международно правно сътрудничество от Министерство на правосъдието, заяви, че срещу България има наказателна процедура. Тя цитира становище на ЕК, в което е посочено изрично, че най-младите жертви нямат възможност за защита, по което и да е престъпление на Наказателния кодекс. Тя подчерта, че в становището на ЕК се посочва, че този срок следва да е съобразен с тежестта на въпросното деяние и изтъкна, че според ЕК за много от престъпленията, изброени в директивата, страната ни не е гарантирала, че тяхното наказателно преследване е възможно в достатъчен срок след навършване на пълнолетие на малолетните лица.
Промените сочат още, че за блудство на малолетно лице наказанието ще е лишаване от свобода от две до десет години, когато е извършено чрез употреба на сила или заплашване, привеждане на пострадалия в безпомощно състояние, използване на безпомощното състояние на пострадалия, чрез използване на положение на зависимост или надзор или по отношение на лице, което се занимава с проституция. Парламентът записа, че който се съвъкупи с лице, което е лишено от възможност за самоотбрана, и то без негово съгласие, като го принуди към това със сила или заплашване или като го приведе в безпомощно състояние, се наказва за изнасилване с лишаване от свобода от две до осем години.
По време на дебатите Бранимир Балачев (ГЕРБ-СДС) обясни, че давностните срокове са действащи правни норми, като законодателят е приел, че за определени престъпления, след като измине посочен срок, не може да се търси наказателна отговорност. Така е в почти всички държави в Европейския съюз, уточни той. По думите му не се прави пълен анализ, когато дойде някоя директива, какви може да са последиците и доколко тя противоречи на нашето право. Той посочи, че има десетки решения на Върховния касационен съд (ВКС) по отношение на това, че когато една присъда е постановена след един много продължителен период от време, не е ефективна, защото е изпуснат моментът. Балачев смята, че не трябва да се увеличава давностният срок и уточни, че той би прибавил досъдебните производства, в които са пострадали най-вече малолетни лица, да се водят в срокове от два до четири месеца най-много.
Абсолютната давност за преследване на тези престъпления е 15г., достатъчен срок, в който човек, който като непълнолетен или малолетен е пострадал, би могъл да упражни правото си да поиска наказателно преследване срещу престъпника, смята Цвета Рангелова от „Възраждане“. Тя каза, че може да се сложи и срок от 100 г., но това няма да произведе нищо, защото след като са минали много години от извършването на едно престъпление то може да се докаже много трудно.
Този законопроект е изработен от една доста сериозна, представителна и авторитетна работна група, отбеляза Атанас Славов от „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ). Той поясни, че дебатите там са били с месеци по темата. Славов обърна внимание, че когато е извършено престъпление срещу малолетно или непълнолетно лице, което вероятно към момента на извършване на престъплението не е споделило по ред причини, е нормално да има по-продължителна давност. Това е повишена форма на защита за най-уязвимите лица в нашето общество, посочи той.
Тази промяна, която правим в момента, е от калибъра на „юридическата Конституция“, коментира Гроздан Караджов от „Има такъв народ“ (ИТН). По думите му тази правна норма не е премислена докрай и отново ще се наложи „в някой следващ август“ като миналата година, Народното събрание да се събира по спешност.
Депутатите си удължиха работното време, за да изпълнят седмичната програма до точка 7, която предвижда на първо четене да бъде обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата.
Предложението бе гласувано в зала със 112 гласа „за“, трима – „против“ и „трима“ въздържал се.
