ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Технологична експертиза на орара на Левски поиска Регионалният исторически музей във Велико Търново. Изследването на реликвата започва заради напрежението около истинността на одеждите на Апостола, изложени в столичната църква „Света София“. Орарът, за който историческата наука е приела, че е бил притежаван от Апостола на свободата, е в експозицията на търновския музей вече 31 г. и неговата автентичност никога не е подлагана на съмнение, но директорът Иван Църов е решил да назначи технологична проверка. Затова и църковният пояс ще бъде изследван в Лабораторията за консервация и реставрация под ръководството на д-р Иван Чокоев, който е един от най-добрите специалисти по стари тъкани у нас. Ще бъдат изследвани материалите, техния произход, времето и технологиите за производството им.
Дяконският пояс е дълъг 4,30 м и е широк 10,5 см. Изтъкан е в жълто и е украсен с растителни орнаменти – букети с цветя в лилаво и зелено. Между тях има кръстове, изработени от сърма. Двата края на колана са бродирани върху тъмночервено кадифе със сърма и завършват със сърмени ресни. Орарът е част от експозицията ни благодарение на бившия уредник в музея Тянка Минчева. През 1985 г. тя попаднала случайно на реликвата в един църковен магазин в София. Магазинът бил на Димитър Топлийски, който го наследил от баща си. Именно баща му съхранявал ценната реликва дълги години. Преди него орарът е бил в ръцете на Ботевия четник Димитър Тодоров – Димитрото и историците признават, че не знаят как е попаднал при него. Известното е, че през 1928 г. той отишъл при Атанас Топлийски в София и му оставил един екземпляр от току-що излязлата си книга „Спомени на Димитър Тодоров – Димитрото, четник на Христо-Ботйовата чета”. Поискал пари от приятеля си и признал, че е изпаднал в нужда. Като залог оставил „най-скъпото си, което притежава – дяконския орар на Васил Левски”, с уговорката, че като възстанови взетата сума, ще си прибере реликвата. Но орарът останал в семейство Топлийски до 1985 г., когато Димитър и Веска Топлийски, които са син и снаха на Атанас, подарили орара на Регионалния исторически музей във Велико Търново.
Оттогава тази реликва е изложена в специална витрина в музей „Възраждане и Учредително събрание“ заедно с други лични вещи на Дякона и два печата на Българския революционен комитет (БРЦК).
„В нашата лаборатория вече са изследвани двата печата, изработени по поръчка на Левски за Българския революционен комитет (БРЦК) и е доказана тяхната автентичност. Затова са ни и още по-ценни. Те са дарени на музея през 2000 г. от търновеца Петър Аладжов, емигрант в Мюнхен. Десетилетия наред те са били част от личната колекция на дарителя, който ги откупил от сина на Васил Радославов, министър-председател на България след абдикацията на княз Александър I и по време на Първата световна война“, каза вчера Иван Църов.
Двата печата са били изработени по поръчка на Васил Левски. Когато видял първия вече готов, Апостола забелязал, че върху главата на лъва няма корона, затова върху втория печат тази грешка била поправена. Лъвът присъства и в двата печата. И в двата е обърнат надясно. Този, който е без корона, има по-интересни надписи. Над главата надписът гласи: „Привременното правителство в България”. Отдолу, под краката на лъва, пише: „I отд. (отделение) на БРЦК“.
И двата печата са бронзови, а дръжките им са изработени от чемшир. Те са били съхранявани в личната колекция на търновеца Петър Аладжов, емигрант в Мюнхен. През 2000 г., когато Търново чества 120 г. от освобождението си и 160 г. от рождението на Апостола, Петър Аладжов дари двата печата на старата столица.
В Музея се съхранява и част от чергата, с която Левски се е завивал, когато се криел в къщата на Мария Караминкова. Тази част от чергата е била ползвана като завивка и от други революционери и съратници на Апостола, но тя остава в историята като вещ, докосвана от неговите ръце.
Но може би най-интересната реликва, която притежаваме, си остава снимката с автограф от Левски. Апостола я е подарил на Сава Пенев, който бил член на Търновския революционен комитет и един от малцината оживели Ботеви четници. След странстванията му по затворите той се установил в Свищов, където проф. Димитър Овчаров преди години открива безценната снимка. „В знак на приятелство подарявам на г-н Сава Пенев в лето 1870”. Това пише на гърба на снимката. Следва подписът на Левски и псевдонима, с който тогава се е подвизавал Аслан Дервишоглу.
