ЕКСКЛУЗИВНО В ПИК! Топ експертът доц. Щерьо Ножаров даде безценни съвети на властта как да се овладее свръхдефицитът в бюджета
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Доцентът по икономическа политика и макроикономика Щерьо Ножаров даде ексклузивно интервю за агенция ПИК, в което коментира финансовото състояние на страната и мерките, които правителството предприема, за да овладее свръхдефицита.
Интервю на Соня КОЛТУКЛИЕВА
СК: Доц. Ножаров, наскоро казахте в интервю: “През 2025 година са похарчени почти 1 млрд. евро от приходите за 2026 година. Първо авансово беше поискан данъка от банките – 363 млн. евро, беше изискан и 100% дивидентът от държавните дружества за полугодието – 566 млн. евро”. Това обичайна практика ли е, или беше направено, за да бъдат покрити изискванията за приемането ни в Еврозоната? Може ли да се нарече подвеждане на европейските институции?
ЩН: Това е извънредна фискална практика, която се отдалечава от принципите на устойчивото и предвидимо бюджетно планиране.
Тези „финансови техники“ бяха наложени поради липсата на реални структурни реформи, които да ограничат дефицита по естествен път чрез повишаване на събираемостта или оптимизация на разходите.
Не можем обаче да говорим за юридическо подвеждане на европейските институции. Европейската комисия и Евростат оценяват фискалната позиция на страните-членки по европейската методология ESA 2010 (на начислена основа), а не по националния касов метод. Те отчитат тези параметри на начислена основа целяща да идентифицира своевременно структурни рискове, а не на касова - която засяга повече националното оперативно управление на публичните финанси.
Поради това, тези „финансови техники“ са по-скоро опит за създаване на фискална илюзия за местната българска публика, отколкото за подвеждане на европейските партньори. Рискът е, че с тези ходове просто се прехвърли фискалният проблем от едната година в следващата и този риск ще остане, ако не бъдат предприети структурни реформи.
СК: Наблюдавайки стъпките на правителството и парламентарното мнозинство - виждате ли наченки на административна реформа и на бюджетни икономии?
ЩН: В публичните финанси и административното управление реформите по правило са дългосрочни процеси, които изискват последователност, нормативни промени и институционален капацитет. На този етап могат да се откроят отделни стъпки в посока оптимизация на разходите и подобряване на административните процедури, но те все още имат характер на подготвителни мерки, а не на завършена реформа.
Конкретно признаците, които показват някакво намерение за оптимизация, включват: ревизия на ведомствени структури и преглед на агенции, еднократни прегледи на разходите и приоритизация на програми, желание за по-строг контрол върху нови назначения и допълнителни плащания, обсъждане на мерки за подобряване на събираемостта (насочени към големи данъчни длъжници и намаляване на дефицита при ДДС), инициативи за дигитализация на публични услуги и заявления за бъдещи мерки към по-добро корпоративно управление в държавните предприятия.
По отношение на бюджетните икономии е важно да се прави разлика между еднократни корекции и устойчиви структурни промени. Еднократните мерки могат да подобрят касовото изпълнение в кратък период, но дългосрочната фискална стабилност зависи от системни решения — например преглед на разходните политики, повишаване на ефективността на администрацията и по-добро приоритизиране на публичните програми.
От професионална гледна точка е рано да се прави категорична оценка. По-важното е дали предприетите стъпки или заявките за бъдещи корекции ще бъдат последвани от цялостна стратегия с ясни индикатори, срокове и измерими резултати.
СК: Увеличаването на максималния осигурителен доход и на максималните осигурителни прагове може ли да доведе до натиск върху бизнеса, до фалити и до засилване на инфлацията?
ЩН: Повишаването на максималния осигурителен доход увеличава разходите за труд при високите възнаграждения и може да създаде краткосрочен натиск върху част от бизнеса. Ефектът върху инфлацията и фалитите зависи от производителността, маржовете и съпътстващите политики в отделните икономически сектори.
Например за софтуерните и технологичните компании човешкият капитал е основният разход. Рязкото покачване на осигурителната тежест увеличава разходите за труд и прави България по-малко привлекателна за високотехнологични чуждестранни инвеститори, които лесно могат да пренасочат проектите си към други дестинации в Източна Европа.
Вместо да се правят видими реформи в бюджета на НОИ, административното помпане на осигурителните прагове в среда на забавен икономически растеж може да се възприеме от бизнеса като прехвърляне на тежестта от липсата на реформи. Затова е важно подобни мерки да бъдат съпътствани от по-широка реформа в осигурителния модел — включително повишаване на ефективността на разходите, подобряване на събираемостта и по-ясна връзка между вноски и права.
СК: Бюджетният дефицит към края на месец май е в размер на 2,5 милиарда евро, което е 2% от прогнозния БВП (миналият май е бил 1,3 милиарда евро). Как се овладява такъв свръхдефицит? Какво следва да направи правителството?
ЩН: Дефицит от 2% от прогнозния БВП към края на май е значителен за този етап от годината, защото показва ускорено изпреварване на разходите спрямо приходите. Подобна динамика изисква комбинация от краткосрочни мерки за стабилизиране на касовото изпълнение и средносрочни структурни решения, които да ограничат натиска върху бюджета.
В краткосрочен план най-ефективният подход е да се направи преглед на разходите по програми, да се отложат неприоритетни плащания и да се оптимизират текущите разходи, без да се засягат ключови публични услуги.
Паралелно с това е важно да се засили контролът върху събираемостта, особено при ДДС и акцизите, където дори малки подобрения имат значим ефект върху приходите.
В средносрочен план овладяването на дефицита изисква структурни мерки, които да подобрят устойчивостта на публичните финанси — например по-ефективно управление на публичните разходи, по-добро приоритизиране на инвестициите и обществените поръчки, реформи в държавните предприятия и по-ясна връзка между бюджетиране и резултати. Това са мерки, които дават ефект не веднага, но осигуряват трайна корекция на дефицита, която ще улесни прехода между бюджет 2026 и бюджет 2027.
Важно е да се подчертае, че еднократните касови операции могат временно да подобрят салдото, но не решават структурния проблем. Устойчивото намаляване на дефицита се постига чрез комбинация от по-висока ефективност на разходите, по-добра събираемост и ясна средносрочна бюджетна рамка. Това изисква едновременното прилагане на краткосрочни и средносрочни мерки в българската ситуация.
СК: Кой е виновен за наказателната процедура по свръхдефицит срещу България?
ЩН: Търсенето на един конкретен виновен е политическа рамка, в която не съм компетентен, но от експертна икономическа гледна точка причините за процедурата по свръхдефицит са натрупвани във времето решения, вземани от различни парламенти и правителства. Процедурата на Европейската комисия е логично следствие от фискалната траектория на страната през последните поне пет години, а не от действие на само един субект.
Могат да се откроят три основни групи фактори:
1) Трайно нарастване на разходите чрез законодателни решения. В период на политическа нестабилност и чести избори бяха приети редица разходни ангажименти – за пенсии, възнаграждения в ключови сектори и социални политики – които увеличиха структурната част на бюджета. Тези решения бяха разпределени във времето и подкрепени от различни мнозинства, без да бъдат съпроводени с устойчиви източници на приходи.
2) Отсъствие на по-дълбоки реформи. Вместо преструктуриране на разходите, оптимизация на администрацията или реформи в системи като здравеопазването и държавните предприятия, бюджетът разчиташе на по-висока инфлация и временни приходи. С успокояването на инфлацията този ефект естествено се изчерпа.
3) Използване на еднократни мерки за подобряване на касовото салдо. В последните години се прилагаха временни инструменти – извънредни дивиденти, авансови плащания и други касови операции – които подобряваха привидно дефицита, но не променяха структурната картина. Когато тези възможности се изчерпаха, дефицитът стана по-ясно видим и беше отчетен от Европейската комисия, след допълнителните оценки на Евростат.
Процедурата по свръхдефицит не е съдебна присъда, а фискален механизъм за корекция, който цели да върне публичните финанси към по-устойчива траектория. Тя поставя рамка, в която политическите институции – независимо кой е на власт – трябва да предложат мерки за стабилизиране на бюджета и за по-ефективно управление на публичните средства.
Оттук нататък зависи дали тези, които управляват публичните финанси, ще приемат процедурата като формална стъпка в европейския процес, или ще разчетат сигнала на европейските институции като необходимост от по-дълбоки и реални реформи. Именно качеството на този отговор ще определи колко бързо страната ще се върне към устойчива фискална траектория и международен авторитет преди да са се променили и оценките на международните рейтингови агенции.
