ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Шамарите към децата ни са продиктувани от безсилие, от гняв, от емоция. Това е най-честата причина да им посягаме. Удряме ги при спор, при някои родители това е и начин на възпитание. Това заяви в ефира на Би Ти Ви Мария Брестничка от "Национална мрежа за децата".
,,Границите са изключително важни за децата, защото така се гради техният свят на сигурност. Затова децата правят едно и също, просто пробват границите, опипват света, в който се намират. Разбира се, родителите не са безпомощни същества, които не знаят как да отглеждат децата си, но всеки родител може да се замисли преди да посегне. Вместо това нека да се опитаме да поговорим с децата ни на достъпен език, да бъдем търпеливи с тях'', добави Брестничка.
,,Шамарът е като инфаркта, тоест няма малък или голям инфаркт. Така и няма малък или голям шамар. Шамарът си е шамар. Най-често бием от позицията на власт, но ние нямаме власт над него, защото тялото на детето си е негово. Необходимо е да говорим от позицията на интересите, а не от позицията на властта'', обясни по темата психологът Младен Владимиров.
,,Детето не ни чува, когато говорим на език, който е неразбираем за него заради по-ограничения му речников ресурс. Затова и то често не ни чува. Като цяло ненасилствената комуникация е цивилизационно решение'', отбеляза психологът.
