Доклад на ДКЕВР разкрил схемата, но прокурорите не му обърнали внимание. Защо ли?
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Трите ЕРП-та са увеличили разходите си за външни услуги между до 4 пъти само за няколко години на българския пазар. Това констатира докладът от 2010 г. на бившия председател на ДКЕВР Ангел Семерджиев след проверка в дружествата. Агенция ПИК притежава този документ и установи как е работела "схемата".
Още през 2010 г. са констатирани нарушения по Закона за обществените поръчки (ЗОП), както и неспазване на задълженията им по лицензите. Според данните му изнасянето на услугите към външни фирми се позволява само, ако е „икономически изгодно“.
„Същевременно в лицензите на дружествата е изрично подчертано, че услугите могат да се изнасят частично. Въпреки обемът и стойността на външните услуги (вкл. аутсорсване) значително нарастват през изминалите години“, пише преди три години Ангел Семерджиев.
Чрез надуването на разходи може да се напомпат т.нар. инвестиционни програми, а именно върху тях се базира ценообразуването на тока. Все още не е ясно кои от разходите са приети от ДКЕВР като инвестиции и са влезли в цената за крайния потребител. Това предстои да се установи от проверките на ДКЕВР и прокуратурата.
Докладът в числа
В доклада на ДКЕВР пише, че от 2005 г. до 2009 г. стойността на външните услуги на трите компании се е увеличила над три пъти.
Стойността на услугите на чешката ЧЕЗ се е увеличила с до 357% от 25.7 млн. лв. до 91.9 млн. лв. Същевременно от 2006 до 2009 непрекъснато има между 19% и 21% по-висок марж на утвърдените цени.
При австрийската ЕВН цените са се увеличили с 213% между 2006 и 2009 г. - от 29.7 млн. лв. до 63.3 млн. лв.
Същевременно немската Е.ОН увеличава разходите си за външни услуги от 15.721 млн. лв. през 2005 до 67.599 млн. лв. през 2009 г. костатираният ръст е 430%, като през 2007 и 2008 г. той достига 432%. Към 2006 г. стойността им се е увеличила за година повече от два пъти – до 241% или 37.810 млн. лв.
Констатации
„Характерен момент, изпъкващ от анализа на изнесените услуги е извършването им от свързани лица. Резултати от текущото наблюдение и регулаторния одит сочат, че делът на изнесените услуги към свързани лица за 2009 г. представлява 77% при „ЧЕЗ Разпределение България“ и 92.35% при „ЧЕЗ Електро България“. „ЕВН БългарияЕлектроснабдяване“ АД пък предоставил 55% от услугите си на свързаното дружество „ЕВН България Електроразпределение“ АД). „Е.ОН България Продажби“ АД се оказа „шампион“ - предостави цели 95.81% от услугите си на свързаното „Е.ОН България“. „Е.Он България Мрежи“ АД предостави малко над половината си услуги – 55.21% на „Е.Он България“ и, което е интересно на също германска компания „Региоком“ ГмбХ.
Тогава Ангел Семерджиев пише, че тези завишени разходи са основанието „ДКЕВР не утвържадава предложените в заявлението и представените в финансовите отчети стойности на на външните услуги, в т.ч. изнесените услуги (аутсорс)“.
Тогава Ангел Семерджиев се съгласява с това, че констатациите му съвпадат с тези в годишния доклад на Държавна агенция „Национална сигурност" (ДАНС) за състоянието на националната сигурност за 2010 г. „Във всички електроразпределителни дружества са установени практики във вреда на обществения интерес, насочени към максимизиране на печалбата за собствениците".
През 2010 г. шефът ан ДКЕВР увери, че „в сметките за ток на абонатите не са били включвани необосновани разходи“ на ЕРП-тата. Той обаче не изключи възможността някои от дружествата да станат „клиенти“ на прокуратурата. Дружествата бяха глобени по тези нарушения, като според шефа на ДКЕВР основания за отнемане на лицензи не бяха открити.
"По отношение на възможностите и вероятността да се отнеме лицензия на ЕРП, по моя лична преценка няма нарушения, които биха довели пряко до такива действия, особено ако дружествата изпълнят нашите указания", заяви на 13 юли 2010 г., Ангел Семерджиев като председател на ДКЕВР.
Кой е виновен?
Не е ясно защо прокуратурата днес да обвинява бившето ръководство на ДКЕВР в липса на контрол върху ЕРП-тата, след като преди три години същата прокуратура отказва разследване. Тогава мотивът е, че в доклада "няма данни за извършено нарушение по Наказателния кодекс".
Обвинителите сега ще проверят служебно дали отказът да се образува разследване през 2010 г. е бил основателен.
Още тогава е предаден на прокуратурата от бившия председател на регулатора Ангел Семерджиев, като ексглавният прокурор Борис Велчев го е препратил към на Върховната касационна прокуратура, а тя го възлага на прокурор от Софийската градска прокуратура (СГП). Обвинител Снежана Копчева, която сега е в болнични, започва проверка, но отказва да образува досъдебно производство.
„Събрани са 12 класьора с най-различни материали по сигнала, но според Копчева няма данни за престъпление. Прокурорът обаче така и не изследва по същество нарушили ли са трите ЕРП-та своите лицензи, както твърди регулаторът“, пояснява „24 Часа“.
Вчера главният прокурор е цитиран от БНТ, че в доклада има факти, които са от компетентността на ДКЕВР. "Регулаторът с това ли си изми ръцете, като изпрати доклада на прокуратурата. Да, прокуратурата сигурно носи отговорност, че тихо и кротко просто е отказала. Нещо, по което ние сега образуваме досъдебни производства, регулаторът какво предприе - нима стартира процедура по отнемане лиценз на някого? Нима наложи санкции на някого - нищо", коментира главният прокурор Сотир Цацаров.
Очевидно е, че мотивите на прокуратурата мотивите за разследванията в ЕРП-тата точно в този момент са политически – те стигнаха до тях едва след е падането на кабинета на ГЕРБ поради години “нехаене“ за нарушенията на ЕРП-тата. Според източниците на ПИК в синдикатите, нарушенията от доклада през 2010 г. в момента отново са „извадени от навталина“, след като и проверките на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) показаха аналогични данни.
ПИК ще даде и други факти от нарушенията, констатирани през 2010 г. в доклада от ДКЕВР, с който разполага. Предстои да получим и коментарите на ЕРП-тата за това, които от нарушенията са отстранени оттогава насам.
