ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Равносметката от пандемията от COVID-19 скоро ще достигне един милион жертви, което вече е много над починалите от други неотдавна появили се вируси, но много под броя на жертвите от страшния "испански грип" отпреди век. Данните отчитат само официално регистрираните смъртни случаи и са временни, тъй като пандемията продължава. Те обаче дават база за сравнение на новия коронавирус с други настоящи или минали вируси.
Вируси, възникнали през 21-и век
Човешките жертви на новия коронавирус Сарс-Ков-2 са далеч повече от тези на епидемиите от нови вируси през 21-и век.
През 2009 г. епидемията от грипен вирус тип А (H1N1) или т.нар. "свински грип" предизвика обявяване на пандемия и световна мобилизация и официално взе 18 500 жертви. Тези данни обаче бяха преразгледани от медицинското списание "Лансет", по чиято оценка от този вирус са починали между 151 700 и 575 400 души. Появилият се в Китай първи коронавирус, който предизвика световна тревога, е известен като ТОРС (Тежък остър респираторен синдром). Тази епидемия в крайна сметка взе само 774 жертви в периода 2002-2003 г., припомня БТА.
Грипни епидемии
Броят на жертвите от Ковид-19 редовно се сравнява с този на починалите от сезонни грипове, които тихомълком, без да се появяват по първите страници, всяка година убиват хора.
"На световно равнище тези ежегодни епидемии водят до около 5 милиона тежко заболели и 290 000 до 650 000 починали", посочва Световната здравна организация.
През 20-и век е имало две големи грипни пандемии, свързани с нови вируси (а не от сезонен тип) - през 1957-1958 г. от азиатски грип и през 1968-1970 г. от хонконгски грип. Всяка от тях е взела по около 1 милион жертви според извършени впоследствие преброявания, въпреки че вече са забравени. Те обаче са се случили в много различен контекст. Оттогава глобализацията е променила из основи планетата, пораждайки много по-интензивен икономически обмен и много по-масово и по-бързо движение на хора (и следователно разпространение на вируси).
Големият грип от 1918-1919 г., известен като испанския грип (също предизвикан от нов вирус) е нанесъл ужасни поражения: трите вълни на тази епидемия убиват общо 50 милиона души според публикувани в началото на 2000-те години изследвания.
Тропически вируси
Броят на починалите от новия коронавирус вече е много по-висок от този на иначе плашещия вирус на еболата, който се е появил през 1976 г. Последното огнище на зараза с вируса на еболата е взело близо 2300 жертви в Демократична република Конго между август 2018 и края на юни 2020 г. Ако се съберат всички епидемии от ебола за последните над 40 години, този вирус е убил общо около 15 000 души, всичките в Африка. А ебола има далеч по-висока степен на смъртност от тази на новия коронавирус Сарс-Ков-2: около 50 процента от заразените умират, а при някои епидемии и до 90 процента по данни на СЗО. Този вирус обаче е по-слабо заразен от други: той се предава при пряк и тесен контакт и не се разпространява по въздушен път.
Други тропически вируси като денге или "тропическият грип", който в тежката си форма може да завърши със смърт, също нанасят по-малки щети. Тази предавана от комари инфекция напредва от 20 години, но убива само по няколко хиляди души годишно (4032 през 2015 г.).
Други вирусни епидемии
Друг вирус убиец, този на ХИВ-СПИН, за който 50 години след появата му още няма ефикасна ваксина, е причинил същински опустошения в най-тежкия си период между 80-те години на миналия век и 2000-те години. Благодарение на широкото разпространение на антиретровирусните терапии, годишният брой на жертвите на СПИН редовно спада след пика от 2004 г. (1,7 милион починали). През 2019 г. по данни ан ООН са починали 690 000 души. Откакто се е появил обаче, СПИН, от който човек може да се лекува, но не и да оздравее, е довел до смъртта на близо 33 милиона души. Що се отнася до вирусите на хепатит В и С, те ежегодно вземат по около 1,3 милион жертви, най-често в бедните страни, които умират от цироза или рак на черния дроб (900 000 от хепатит В и 400 000 от хепатит С). Основният източник на данните е Световната здравна организация.
