ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Преди няколко години „Вълкът от Уолстрийт“ се превърна в един от хитовете по киносалоните. Историята - млад човек, играч във финансовия сектор, който разработва схеми и машинации с цел да трупа печалба, преминавайки през законодателството на САЩ като джип „Чероки“ през асфалтирана алея.
В това надиграване между него и федералното обвинение, тази игра на котка и мишка, се проявиха най-отличителните черти на това, което понякога наричаме „финансова акула“. Нещо, което не е само по филмите, а има дълбока история.
През 1932 г. банковият комитет в Сената на САЩ решава да започне разследване, за да разкрие причините, които са довели до краха на Уолстрийт от 1929 г. и началото на Голямата депресия. Създадена е разследваща комисия, начело с един млад и перспективен адвокат и прокурор от Манхатън - Фердинанд Пекора. За почти двете години, през които неговата комисия работи, Пекора успява да строи всички „финансови акули“ за даване на обяснения и да проведе разследване, което взривява общественото мнение.
Разкрити са огромно количество злоупотреби, финансови машинации, схеми за пране на пари на наркокартели и за избягване на данъци за милиони. И за първи път се изковава понятието „корпоративна престъпност“.
Точно 80 години по-късно инвестиционният посредник „Булброкърс“ е избран от държавата да организира продажбата на държавния дял (33%) от капитала на двете електроразпределителни дружества на „ЕВН“. При продажбата на описания държавен дял “Булброкърс” е действало като консултант и представител на държавата в лицето на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.
В същото време “Булброкърс” е представлявало и мажоритарният акционер в посочените дружества EVN AG. И тук идва въпросът, чий интерес защитава в тази сделка посредникът „Булброкърс“, когато двата му клиента са с противоположни интереси – държавата да продаде на най-висока цена, а купувачите да купят на най-ниска цена?
„Булброкърс“ е собственост на финансовият олигарх Иво Прокопиев, принципал на държавните дялове е министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, а координиращ вицепремиер е Симеон Дянков. Трайков и Дянков са лично посочени и препоръчани на премиера Борисов за длъжностите си от Прокопиев.
По информация на ПИК „Булброкърс“ е извършила изключително сложна пазарна манипулация със злоупотреба с вътрешна информация, незаконно разкриване на вътрешна информация и манипулиране на пазара на финансови инструменти. Резултатът е занижена цена, което облагодетелства купувачите и финансови потоци, изчезнали в посока офшорни зони.
Комисията за финансов надзор под ръководството на Стоян Мавродиев първа разплита сложната схема и подава сигнал срещу групата Трайков - Дянков - Прокопиев. Медиите от финансовата империя на Прокопиев веднага започват масирана атака срещу КФН и нейния председател, като свидетелските показания по делото от тази седмица разкриват категорично, че публичната война между Прокопиев и Мавродиев започва именно след разкритието на финансовите машинации, а не я предшества.
Прокуратурата подхваща сигнала, но дълги години от него няма ни вест ни кост. Всичко това допреди няколко месеца, когато родното обвинение най-накрая завършва обвинителният акт и започва своите ходове.
Така се разбива и първата корпоративна престъпна група в България, извършила сложни трансгранични пазарни манипулации на стойност стотици милиони левове и нанесли директни щети на държавния бюджет от поне 87 000 000 лева (или точно 225 000 средни български пенсии).
Защо всичко това е толкова значимо?
Защото в дългите години от началото на прехода у нас, съпъствани с нова конституция, нови закони по отношение на наказателното правораздаване, кардинални изменения в материалния наказателен закон, които да отрязят промените в обществените отношения, темата за „корпоративната престъпност“ сякаш остана скрита.
Ние чувахме и четяхме за престъпления против личността като убийства, изнасилвания и трафик на хора, влизаха в сила присъди за кражби и грабежи, за отвличания и пожари, но мистичните фондове, които извършваха приватизационни сделки на активи за стотици милиони, банковите схеми, източването на дружества, сякаш оставаха на заден план.
От една страна това може да бъде обяснение, че корпоративната престъпност е силно неконвенционална, личната отговорност на дееца се установява трудно в хода на производството, тя е разпръсната на много нива и между много хора, доказателствата се събират трудно и това отнема години. Инструментите на корпоративната престъпност стават все по-сложни с развитието на технологиите. Може би и затова в САЩ няма осъдени банкери и институциите предпочитат да налагат огромни глоби на финансовите институции, както това стана с глобата от 1,4 милиарда долара за HSBC преди няколко години.
Българската прокуратура обаче извърши нещо, което е непознато досега и не трябва да остане незабелязано, както от хората в България, така и от европейските институции в Брюксел и Страсбург, които оцениха високо работата й.
Тя показа и доказа, че „вълците от Уолстрийт“ не могат да останат вечно безнаказани и носят своята наказателна отговорност за извършените деяния, както всички останали равни пред закона граждани.
Резултатът е не само привличане на определени лица като обвиняеми, но и внасянето на обвинителен акт за безстопанственост на Трайков, престъпление по служба на Дянков и за помагачество на Прокопиев. Нещо, което изпраща „топката“, така да се каже, в двора на съда.
В тънкостите на детайлите би могло да си пролича значимостта на извършената от прокуратурата работа, която по своя стандарт е равностойна на тази на обвинителните системи на държави с доста по-стари установени и трайни институции от нашите.
Най-значимата част от нашата съдебна тълкувателна практика е морално остаряла. В своята същност тя има за предмет обществените и икономическите отношения от времето на социализма. Бихме могли да видим престъплението „безстопанственост“ (едно от обвиненията спрямо Трайков и Дянков) в практиката на Върховния съд преди 1989 г. То касае провинения спрямо „социалистическото стопанство“.
Но нашето стопанство не е социалистическо вече над 30 години. Днес имаме дори спад на разплащанията с кеш, измествани от нови дигитални валути. Как се проследяват сделките с тях? Как се откриват техните източници?
Прокуратурата, чрез обвинението срещу Трайков, Дянков и Прокопиев, демонстрира и показа работа, която изисква огромни усилия, широки познания, компетентност и умения за справяне с една толкова сложна и неконвенционална престъпност, каквато е корпоративната.
„Безстопанственост“ от една страна се доказва трудно*.
Дори да вземем само това като аргумент – как се определя грижата на добрия стопанин в толкова сложна фактическа обстановка, каквато имаме в този случай? Става въпрос за приватизационна сделка с огромна цена, а не за прекопаване на нива.
Но тук говорим и за престъпления по служба**.
Да потърсиш отговорност на „акула“ не е като да търсиш отговорност от представител на определен етнос за кражба на синджир на пазара. Да потърсиш отговорност на силните в бизнеса за техните престъпления не те изправя срещу сополив търговец на марихуана, а те изправя срещу империя с милиони и медии, която е в състояние да води публична война срещу теб.
Нещо, на което прокуратурата успешно устоява и продължава да показва резултати.
* Неполагането на достатъчно грижи по смисъла на чл. 219, ал. 1 НК съставлява правна квалификация, която следва да почива на конкретно установени по съдържание неправомерни действия и бездействия, намиращи се в причинна връзка с щетата (Решение № 8/24.02.1988 г. по н. д. № 8/1988, ВК). Деецът трябва да не е положил онези грижи на добрия стопанин, които обикновено е могъл да положи и са били в кръга на неговите задължения (Решение № 480/7.07.2004 г. по н.д. № 64/2004 г., II н.о.).
**През 2018 г. Общото събрание на наказателната колегия на ВКС на скандалния Лозан Панов, адвокатстващ сега на убиеца Полфрийман, се произнесе с определение, с което отклони искането на главния прокурор Сотир Цацаров за тълкувателно решение по следния въпрос: „Какви са пределите на доказване на прекия умисъл и специалната цел, като елементи на субективната страна на престъпните състави по чл. 282 НК?“. Не може да има рационална формула за пределите на доказване на престъплението по служба, защото всичко зависи от конкретния казус, казват от най-висшия съд в страната. Какво ни казва това, за случаите, които са като тази приватизационна сделка?
