ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Повече от 15 години след откриването ѝ Пещерата на среднощния ужас в Белиз все още разкрива улики за повече от 100 души, които са били принесени в жертва на бога на дъжда на маите преди повече от хилядолетие, пише Live Science.
Използвана за погребение по време на класическия период на маите (250 до 925 г. сл.н.е.), пещерата е кръстена от местните жители, които били извикани да спасят ранен крадец през 2006 г. Тригодишен проект за разкопки от Калифорнийския държавен университет в Лос Анджелис е стигнал до извода, че повече от 10 000 кости, открити в пещерата, представляват най-малко 118 души, много от които носят свидетелства за травми, нанесени около момента на тяхната смърт.
За да ни потопят по-дълбоко в последните мигове на жертвите, най-новите изследвания не разглеждат костите, а зъбите им, изследвайки калцираната плака, известна като зъбен камък. Изследването, публикувано в International Journal of Osteoarchaeology, описва любопитни сини влакна, полепнали по зъбите на поне две от жертвите.
Водещият автор на изследването Ейми Чан, която сега е археолог, започва своя анализ на зъбите от Пещерата на среднощния ужас като аспирант в Калифорнийския университет.
„След като открих единични случаи на зъбна патология, се заинтересувах какви храни са консумирали жертвите“, казва тя. Зъбният камък може да запази микроскопични парченца храна – като поленови зърна, нишесте и фитолити – и Чан заедно с нейния съавтор Линда Скот Къмингс изследвали шест зъба. Скот Къмингс установила, че пробите съдържат памучни влакна и че няколко от тях са боядисани в яркосиньо.
„Откриването на сини памучни влакна и в двете проби беше изненада“, казва Чан, защото „синьото е важно в ритуала на маите“.
Уникален пигмент "синьото на маите" е открит на други места в Мезоамерика, където, изглежда, е бил използван в церемонии – особено за оцветяване на телата на жертви, пишат Чан и екипът ѝ в своята статия. Тези сини влакна са открити и в алкохолна напитка на основата на агаве при погребения в Теотиуакан – археологически обект в днешно Мексико.
Но Чан и нейният екип имат друго обяснение за влакната, открити върху зъбите: може би устите на жертвите са били запушени с памучни кърпи при жертвоприношението. Ако жертвите са били държани за продължителни периоди от време, сините влакна може да са попаднали в зъбния камък.
„Интересно е, че са открили цветни влакна в зъбния камък – казва Габриел Вробел, биоархеолог от Мичиганския държавен университет, който не е участвал в изследването. – Много изследователи смятат, че зъбният камък отразява само храненето, но това изследване е чудесен пример за това колко повече информация може да се получи.“
Клеър Ебърт, археолог от университета в Питсбърг, която също не е участвала в изследването, е „скептична“, че сините влакна може да са остатъци от кърпи за запушване на устата. Но тя отбелязва, че изследванията на зъбния камък са важни, защото „могат да се използват за разглеждане на други аспекти от живота на маите, вариращи от ритуални до битови“.
Чан и нейният екип са съгласни, че изследването им, въпреки че предоставя първите доказателства за сини влакна в зъбния камък на жертви на маите, има някои ограничения. Първо, скоростта, с която се образува и втвърдява плаката, варира в зависимост от вида на консумираната храна и физиологията на човека, така че изследователите не могат да знаят със сигурност кога влакната са попаднали там. Освен това много малко зъби на жертвите в Пещерата на среднощния ужас са имали зъбен камък, което ограничава анализа на екипа.
„Бъдещите изследване ще предоставят по-обширен контекст за тълкуване на тези данни“, пишат изследователите.
