ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Северна Македония няма напредък в преговорите за членство в ЕС. Основната причина остава неизпълненият ангажимент от нейна страна да промени своята конституция, за да включи в нея гражданите, които живеят в границите на държавата и са част от други народи, включително българите.
Това се казва в представения от Европейската комисия годишен пакет за разширяването на ЕС, който отчита напредъка на страните кандидатки.
ЕК категорично подчертава, че съществуващите двустранни споразумения на Северна Македония с нейните съседи трябва да се изпълняват добросъвестно от всички страни. Това включва Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България. Изпълнението на конституционните промени е от критична важност за придвижването на процеса на разширяване напред.
Вторият ключов въпрос, който засяга отношенията с България, е изграждането на железопътната връзка по трансевропейския коридор номер 8 - ядрото на коридора "Балтийско море-Черно море-Егейско море". Въпреки че през отчетния период бе подписано споразумение между РСМ и България за изграждането на тази връзка, Комисията отбелязва, че са необходими много по-интензивни усилия и мобилизиране на ресурси за реалното изпълнение на проекта.
Общата оценка за РСМ показва, че политическата поляризация е силна, а реформите в съдебната система и борбата с корупцията са сериозно подкопани от външна намеса и липса на средства. Промените от януари 2026 г. в Наказателния кодекс не са успели да поправят негативните ефекти от предходните изменения от 2023 г. и са задълбочили правната несигурност в борбата с корупцията по високите етажи на властта.
Черна гора е безспорният лидер в процеса и за първи път от 2011 г. насам, когато ЕС приключи преговорите с Хърватия. Тя е отворила всички 33 глави и е затворила временно 21 от тях. ЕК изразява мнение, че Подгорица е изпълнила междинните критерии за върховенството на закона и преговорите за членство могат реално да приключат до декември 2026 г.. Вече е в ход работата по Договора за присъединяване на Черна гора и ЕК представи финансовия пакет за членството на страната.
Украйна и Молдова се движат в синхрон, като през 2026 г. преговорите им придобиха сериозна инерция с официалното отваряне на четири преговорни клъстера, включително "Основополагащи въпроси" съответно през юни, юли и октомври
Въпреки безпрецедентния външен натиск и хибридни атаки от страна на Русия, Молдова демонстрира силна воля за реформи. Правителството в Кишинев си поставя за цел временно да затвори преговорите до началото на 2028 г., като ЕК смята тази цел за амбициозна, но постижима.
Дори в условията на продължаващата повече от 4 години руска агресия Украйна показва изключителна устойчивост и ускорява реформите. Нейните антикорупционни институции действат независимо и ефективно. Киев има амбицията да затвори преговорите до края на 2028 г., за което обаче Комисията изисква допълнително ускоряване на темпото.
Албания отбеляза значителен напредък, като отвори всички преговорни клъстери за малко над година и вече затвори първите 4 глави. Целта ѝ е приключване на преговорите до края на 2027 г.
В Сърбия обаче няма прогрес. Налице е силна социална поляризация, ниско съответствие с външната политика на ЕС и постоянна антиевропейска реторика, комбинирана с възвеличаване на военнопрестъпници. Става дума за погребението на осъдения бивш командващ босненската сръбска армия Ратко Младич, на което присъстваха сръбски министри.
В Косово процесът на реформи е блокиран от продължителна вътрешна институционална криза и политическа фрагментация. Отношенията със Сърбия и нормализацията им остават ключово условие и за двете страни.
В Босна и Херцеговина се наблюдава засилващо се оттегляне от европейския път, усложнено от разделения, предизборна реторика и липса на функциониращо управляващо мнозинство.
Преговорите с Турция остават в пълен застой от 2018 г. насам. Страната продължава да се отдалечава от ЕС поради силно обезпокоителното отстъпление в сферата на демокрацията, съдебната система и основните права.
Процесът на присъединяване на Грузия де факто е спрян. Управляващата партия прокарва репресивно законодателство, подкопава върховенството на закона и води страната към превръщането ѝ в "превзета държава". Страната остава кандидат само на книга.
