Законодателството е с недостатъци и двоен аршин като случая "Златен век"

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Само преди няколко дни бе публикуван доклад, който показа, че законодателният процес в Народното събрание продължава да е обременен с много тежки недостатъци. Законовите промени се предлагат без сериозна обосновка, най-често липсва оценка на разходите и резултатите, въобще не се полагат усилия да бъдат информирани гражданите какво се изменя и какви ще бъдат последствията от поправките.

В анализа се казва още, че В 94.7% от законопроектите няма посочена информация за проведени обществени консултации или обсъждания, на които да бъдат дискутирани проблемите и причините, налагащии промяната. В мотивите почти винаги (92%) липсват гледните точки на представители на заинтересованите групи.

През 2017 г. се извършва поредната поправка на ЗУТ, която удължава срока за валидност на големи, инфраструктурни проекти от 5 на 10 години. Става въпрос за категории 1 и 2, за които подробен списък сме приложили в края на текста.  Според вносителите на тази поправка в закона, това е необходимо, защото десетки, значими за страната инфраструктурни проекти, включително с европейско финансиране са забавени и са с изтичащи разрешителни, т,е. те са в ход.

„Законопроектът, който сме внесли с колегите, е въпрос на труд. Той касае обекти в първа и втора категория – най-големите обекти, на които сме дали толеранс поради чисто обективни причини. Дали сме толеранс вместо за 5 години, те да бъдат завършени за 10 години“, обясниха тогава промените депутати.

Проверка на медии в архивите на Народното събрание показва, че в мотивите за исканите промени в Закона за устройството на територията липсва какъвто и да било анализ колко на брой са тези обекти. Изобщо няма и дума за въздействието което ще има поправката, нито за строителния бизнес, ни то за държавата.
В мотивите се посочва единствено, че „целта е ограничаване на възможностите за прилагане на корупционни практики, като недобросъвестно забавяне на инвестиционни проекти или устройствени планове за отделни територии от страна на някои общински администрации.“ 

В предложението за изменение на закона се посочва още: „Облекчава се също така процедурата за презаверяване на разрешение за строеж с изгубено правно действие,като се създава нова ал. 4 в чл. 153.“ Какво налага облекчаването, колко обекта ще са облекчени, какви ще са ползите от това няма и дума.

Вече е известен и двойният аршин при два идентични строителни обекта в столицата – небостъргачите „Златен век“, който е спрян и се чака решение на съда и „Ай Тауър“, който се строи безпроблемно.  Предвид естеството на обектите логично е когато са променяли закона да са ги имали предвид, но явно не са.

След направената поправка десетки проекти в страната, които са на някакъв етап от своето развитие и са в ситуация на изтичащии разрешителни за строеж спокойно продължават своята работа, която навсякъде по места се обезпечаваа от персонални, поименно издадени указателнии писма от правната дирекция на МРРБ, но никъде реално няма данни колко са тези обекти.
В тези писма се уточнява, че „предвид липсата на преходна разпоредба, която да урежда довършването на започнатите производства преди влизане в сила на посочения ЗИДЗУТ, изменената и допълнена разпоредба на чл. 153 от ЗУТ ще се прилага „занапред“ за всички разрешения за строеж, в т. число издадени и влезли в сила…“

Писмата циркулират между главните архитекти, ДНСК и общините, даващи законови предпоставки и указания за работа.  От строителния бранш неведнъж са коментирали, че това е  механизъм, по който държавата и институциите работят от години, което е с цел не да се заобикаля закона, а да улесни неговото прилагане.