ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Мислите си как свекърва ви е много по-ентусиазирана от вас самата, как майка ви прегръща за първи път малкото човече и се умилява до просълзяване…
Нека започнем с уверението, че ако не изпитате силни чувства при първата си среща с новороденото, това е напълно нормално.
Със сигурност сте гледали филми, в които майката започва да плаче при вида на бебето, което току-що е родила и акушерката й подава. Със сигурност и ваши приятелки са ви разказвали как са погледнали бебето си в очите и е пламнала любов от пръв поглед.
Ако сте се чудили какво не ви е наред, защото не сте изпитали нищо подобно от първия миг, когато сте прегърнали детето си, спокойно, не сте сами!
Бременността и раждането са колкото вълнуващи и щастливи моменти от живота на жената, толкова е стресиращи. Не може всяка жена да премине през тях по еднакъв начин, защото сме хора, а не роботи.
Преди всичко животът ви повече никога няма да бъде същият. Може би ще стане по-хубав след време, може би ще се чудите как изобщо сте живели без малкото си съкровище, но сега и в момента предстоящата промяна е огромна и плашеща. Животът ви напълно ще се преобърне с краката нагоре. Рязко ще секнат срещите с приятелки, кариерата ви остава на „стенд бай“ режим. Предстоят сериозни изпитания за тялото ви, които са просто продължение на бременността – бушуващи хормони, проблеми с кърмата, увиснал корем, стрии… Да, на повечето жени тези неща им се случват.
На някои майки им отнема повече време да се възстановят от болките при раждането и цялото изтощение. Това автоматично отхвърля възможността да ахнете при вида на малкия розов вързоп и сърцето ви да се понесе в щастлив полет.
Това обаче съвсем не означава, че не обичате детето си или че няма да го обикнете с цялото си същество.
Първите седмици може да се окажат истинско изпитание за нервите и психиката на родителите. Ако ви се падне ревльо, който разгръща белите си дробове почти денонощно, и най-железните нерви биха се пречупили. Ако случаят е такъв, трябва да се редувате с таткото в гледането на бебето и да се възползвате от всяка помощ, която ви се предлага, за да си взимате своите минути въздух на тишина, далече от малкия сърдитко. Като се прибави към това и липсата на сън, много е трудно да се чувствате щастливи. В такъв момент много майки започват да изпитват вина и да се самообвиняват, че не обичат децата си. Всеки би се чувствал на ваше място така. Опитайте се да си представите, че оставяте бебето за един месец у баба му – едва ли бихте издържали.
За майката все още е трудно да изгради усещането, че това е НЕЙНОТО дете. Да, съзнанието й го казва, с разума си го разбира, но привързаността и обичта изискват време. На практика не го познава.
С ежедневните грижи за бебето ще дойде и обичта, а тя, повярвайте – е невъобразимо голяма.
