ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Днес е най-светлият празник - Рождество Христово. За някои е повод за здраво наяждане и опиване, а децата получиха своите подаръци, независимо дали са слушали или не. За Църквата обаче Рождество Христово продължава до 31 декември. Тогава е отдаването на празника. Или казано така: в църковните служби Светлото Христово Рождество се празнува до 31 декември, така че под някаква форма ще сме Светлото Рождество Христово още 6 дни.
Но защо Рождество Христово се чества на 25 декември? В периода ll-lll в. в древната Църква бил уреден празник, посветен на Божиите явявания, отбелязван на 6 януари. Произходът му бил свързан с гностиците (вид ерес) и по-конкретно с Василид (+140 г.). Смисълът му бил много по-общ от този на днешния празник Богоявление (6 януари). Като част от него било разглеждано и явяването на Господ в плът, т.е. Раждането Му. Това била причината дълго време да бъде празнувано в един и същ ден с Богоявление.
През периода lV-V в. под влияние на западното християнство започнало и обособяването му като самостоятелен празник. В Западната църква прехвърлили честването на Рождество на 25 декември.
В древната Църква не бил известен денят на Христовото раждане. За рожден ден през епохата на гоненията бил считан денят на мъченическата смърт. От тук и пренебрежителното отношение на ранните християни към деня на телесното раждане. В Благовестието (Евангелието) на Лука (3:23) се съдържа намек, че Спасителят бил кръстен на датата, на която бил роден. В различните християнски църкви обаче го отбелязвали на различни дати. Според св. Климент Александрийски (+215 г.) Господ Иисус Христос бил роден на 18 април, според африканските църкви – на 28 март, св. Иполит, папа Римски (+235 г.) споменава 25 март, източната традиция 6 януари, а западните църкви – 25 декември. 6 януари бил свързан с предание, че Спасителят бил роден в деня, в който бил създаден Адам, т.е в шестия ден на първия месец.
След 354 г. една по една източните църкви възприели практиката на Западната църква. Особено активна роля в този процес изиграли някои от най-великите светители на Източната църква – св. Василий Велики, св. Григорий Богослов, св. Йоан Златоуст. Антиохийската (град Антиохия се намира и днес в Сирия, на брега на Средиземно море – б.а.) и Кесарийската (в областта Кападокия, Мала Азия, днес част от Турция – б.а.) църкви направили това след 376 г., Йерусалимската – около 431 г.
Единствено Арменската църква продължила да отбелязва Рождество Христово на 6 януари. Според някои изследователи отделянето на празника Рождество Христово от празника Богоявление било продиктувано от необходимостта от противопоставяне на придобиващото в началото на lV в. арианство (ерес).
Приемайки, че за “Господа един ден е като хиляда години“ (2 Петр. 3:8, Пс. 89:5) и, че Бог сътворил човека в средата на шестия ден, основавайки се на някои Свети отци на Църквата като: св. Ириней Лионски (+202 г.), св. Юстин Философ (+167 г.), св. Епифаний Кипърски (+403 г., наричан и “бащата на църковната история“), някои византийски учени изчислили, че Господ Иисус Христос бил роден в 5500 г. от сътворението на света, десети индикт, дванадесети слънчев кръг, девети лунен кръг, в ден сряда.
Сред изследователите не съществува единно становище относно името на празника отбелязван на 25 декември от езичниците. Според някои от тях става въпрос за т.нар. “ден на непобедимото слънце“ (dies invicti Solis) или за зимното слънцестоене. Други свързват този ден с особено почитания в древност бог Митра.
В ранната Църква било популярно схващането, че Спасителят живял пълно число години, т.е умрял на датата на раждането си. През годината на Христовата смърт еврейската Пасха се падала на 25 март. Следователно раждането Му станало девет месеца по-рано – на 25 декември. Прехвърлянето на празника Рождество Христово на 25 декември имало пряко следствие преместването на на празниците, свързани с него. Обрезание Господне било прехвърлено на 1 януари – осем дни след Рождество, Сретение Господне – на 2 февруари – 40 дни след Рождество.
Последованието на празника Рождество Христово съхранило в структурата си и редица общи елементи с празника Богоявление. Предпразненството му започвало на 21 ноември (сега предпразненството му е на 20 декември - б.а.). Отданието на празника е на 31 декември.
До средата на Vll в. Рождество Христово било предшествано от пост, който в различните църкви бил с различна продължителност – от един ден до няколко седмици. След Vlll в. под влиянието на практиката на някои манастири продължителността му нараснала до сегашните 40 дни.
Всичко за българските традиции и обичаи научете от бестселърите на "Милениум" - „Български църковен и етнокалендар“, „Атлас. Чудотворни икони, свещени места и лековите води в България“, „Домашен молитвеник“.
