За гнева на руския патриарх и ровенето на костите със стогодишна давност
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
За пореден път забъркахме скандал с Русия. И този път в центъра е не политик, не дори стопанинът на Кремъл Владимир Путин, а руският патриарх Кирил.
Защо не спряхме в желанието си да се харесаме на новите ни "братя" от САЩ и Западна Европа да не подбираме средства в демонстрацията на неприязън към Русия? Този въпрос е без отговор и, страхувам се, така и ще си остане. И тук не иде реч за някакво фанатизирано русофилство, а за интересите на страната ни. А в случая с руския патриарх - за елементарно познаване на историята.
Истината за нашето Освобождение е проста и ясна. Тя е резултат от принципа "Двама се карат - третият печели". Воюват две империи - Руската и Османската. А победата е наша - получаваме свободата си. И е крайно време да го признаем. Защото глупостите, с които някои политици се опитват да пълнят главите ни, че сами сме щели да си извоюваме свободата, просто не са верни. Тъкмо да вземем да се освободим, взели, че дошли руснаците и ни изпреварили. Тъпо и скудоумно.
Защо обаче допуснахме главата на Руската православна църква да си отиде обиден от страната ни? Той гръмко обяви, че е огорчен от "официалната реторика на представители на държавата, че наравно с Русия същата роля в Освобождението са изиграли Полша, Литва, Финландия". Ами така е. И това трябва да го знае всеки средноинтелигентен българин. Просто защото по това време тези държави не са съществували. Териториите, на които се намират те днес, са били част от Руската империя. Сигурно е имало етнически финландци, литовци, поляци в руската армия. Ама кой може да гарантира, че не е имало казаци, узбеки, туркмени... Но за тях никой и не се сеща. Някак явно е непрестижно за нашите "големци".
Тогавашните политици, както и сегашните, са преследвали интересите на държавите си. Но руснаците както тогава, така и сега, са ни възприемали като братя славяни, сродни по кръв и религия. И са вярвали, че воюват за свободата ни.
Какво да очакваме, след като патриарх Кирил, който може да се мери по влияние само с вселенския патриарх в православния свят, си отиде обиден от нас?! Нищо добро. Само записахме поредна черна точка в отношенията си с една от основните световни сили, каквато е Русия. И най-важното е, че православието е нашият фундамент. От хиляди години. Нека не го забравяме. И да помним, че с Русия имаме сходен език, еднаква религия и славянски корен. А това е много важно.
Друг е въпросът, че религиозният водач, какъвто е патриарх Кирил, не бива да се занимава с политика. Неговите задачи са много по-извисени. Вероятно все пак гневът му дойде, защото той гостува в държавата ни за 140-годишнината от Освобождението.
Румен Радев се опита да замаже положението с обяснението, че така както църквата се бори за душата на всеки човек, така и ние сме признателни към паметта на всеки воин, сражавал се в руската армия под знамената на император Александър II и загинал за българската свобода, независимо от неговата националност. Но защо неговите думи останаха сякаш глас в пустиня. Доста медии с авторитет продължават да твърдят, че коментар от президентството няма. А нито един друг политик не каза нито дума. Дори БСП мълчи.
Стига сме ровили костите на загиналите за нашето Освобождение! От тогава са минали 140 г. Войниците са изпълнявали заповедите на своите военоначалници. Нека им отдадем почит и да замълчим пред паметта им!
А говорим как ще пренаписваме историята си. Жална им майка на учениците ни! Кой и как ще напише новите учебници, като така и не можем да спрем да тълкуваме историята само и единствено политически?! И как ще вървим напред, като погледът ни е все назад. А в най-мъдрата книга - Библията, в Евангелието на Лука е писано: "Никой, който е турил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство".
