ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
През целия ни живот се влюбваме и разлюбваме – понякога, за да се съберем отново. Някои хора остават край нас, други си отиват, като ни карат да преживеем възходи и падения, които не сме смятали, че са възможни.
Казват, че човек може да се влюби истински само три пъти. И всяко от тези преживявания е по свой начин важно и необходимо.
1. Приказната любов
Често първата любов се случва, когато сме още много млади. Изглежда ни като онова чувство, за което сме чели в книгите. Затова го идеализираме и вярваме, че е за цял живот.
На този етап ние правим нещата, които очакват от нас нашите връстници или членове на семейството. Отказваме да обърнем внимание на дребните проблеми и сме готови да жертваме принципите си в името на връзката, защото вътрешно вярваме, че всичко е така, както трябва да бъде. Начинът, по който връзката ни изглежда отвън, ни се струва по-важен от онова, което истински чувстваме.
Такава любов ни учи, че да се гледаме към партньора си е също толкова важно, колкото да гледаме около себе си.
2. Трудната любов
Втората любов в живота ни идва с най-много усложнения. Уверени, че сме се поучили от предишните си преживявания, се стремим да изберем напълно различен партньор. Или поне така си мислим.
Възможно е да бъдем манипулирани, излъгани, наранени. Държим се като удавник за сламка за възможността да „поправим“ връзката, но всеки опит се превръща дори в още по-голям провал. Това е истинска драма с редки моменти на щастие.
Още веднъж истинските ни чувства отиват на заден план заради нещо друго – този път, в безкрайните опити да се спаси една проблемна връзка.
Подобна любов ни учи колко е важно да бъдем обичани в замяна.
3. Зрялата любов
Третата любов се появява в живота ни, когато вече сме спрели да чакаме. Идва неканена и изглежда не се съобразява с нашата представа за истинската любов. Не изглежда перфектна. Но е истинска връзка, която се характеризира от усещането за изключителна лекота – нещо, което не може да се обясни с думи.
В този етап от живота вече нямаме очаквания. Не губим време да си измисляме качествата, които любовта на живота ни трябва да притежава. Най-накрая сме готови да приемем патньора си такъв, какъвто е. И, което е не по-малко важно, той ни възприема по абсолютно същия начин.
Подобна любов ни учи да бъдем истински и че една връзка няма нужда да бъде съвършена.
