ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Когато вечерта на 10 юли 2024 г. Доган написа "кърваво" писмо, с което поиска оставката на Пеевски като председател на партията и още петима близки до него висши партийни функционери и депутати с обвинението, че в "ДПС има опит за вътрешнопартиен преврат, за да се използва партийната власт за лични и групови интереси, и най-вече да се промени политическият профил на партията", първата реакция на мнозина бе, че дните на Пеевски в политиката са преброени. След мълниеносния отговор на Пеевски обаче: "Няма да се откажа, не съм предател!", оценката веднага стана - това е война в ДПС. Политици и особено коментатори по тв студията с настървение започнаха залаганията - кой ще я спечели.
Усещаше се, че предстои титаничен сблъсък. Към този момент може би бях единствената убедена, че Пеевски ще спечели. Дори водихме спор с проф. Димитър Иванов, който заложи на Доган - все пак Философа бе "техен" проект - на Държавна сигурност и бившият шеф от Шесто не можеше да допусне, че биха могли да се "издънят" с агента си.
"Преди появата на Феномена беше немислимо някой да се изрепчи на Сокола с претенцията, че не може да бъде спрян", написа Едвин Сугарев.
Познавах процесите отвътре – знаех, че за да е жив митът, той трябваше да се поддържа – във всяко отношение. Това правеше Пеевски. В момента на неговото оттегляне, беше въпрос на време цялата система около Доган да рухне като домино. Дори самият Доган не осъзнаваше това, защото беше сраснал до такава степен със собствения си мит, че смяташе това за даденост, която му принадлежи до края на живота. И все пак очаквах, бях убедена дори, че Доган ще покаже лидерство точно в такъв екстремен момент. Нали в ДС го бяха готвили именно за такива изпитания. А и в съзнанието ми, плод на дълги наблюдения, Доган беше завършеният политик-водач.
Ето тук се излъгах.
ФАКТИЧЕСКОТО РАЗЦЕПЛЕНИЕ
След гласуването за кабинета "Желязков 1" парламентарната група на Движението се разцепи на "ДПС-Чакъров (Доган)" и "ДПС-Пеевски" в съотношение 25:22, свличайки се от престижното второ място в 50-ото НС до незавидното четвърто. 25-те депутати на Доган станаха независими, губейки всички правомощия на парламентарна партия. Двете групи застанаха ребром една срещу друга, заемайки диаметрални позиции по отношение на служебното правителство, президента Радев, вътрешния министър и т.н. Доган реши действа изпреварващо и да използва на макс "мита Доган". С вълна от подписки болшинството от областните структури в страната декларираха подкрепата си за почетния председател. Създаде се обща психоза за единен фронт "Доган", на която обаче не се подчиниха структури във Варна, Търговище, Хасково, Пловдив, Видин, Русе. Тогава направи впечатление неутралната позиция на кмета на Кърджали, когото лично Доган си избра, отстранявайки Хасан Азис.
В партията улегна настроението - посочените от Доган "предатели" час по-скоро да бъдат изключени, по офисите на Движението из страната грейнаха плакати с надписи "ДПС без Пеевски". Всички започнаха усилено да четат Устава, за да разберат кога точно и от кого Пеевски ще бъде изхвърлен от редиците им. А в Устава черно на бяло пише, че председателят на ДПС може да бъде изключен само от структурата, която го е избрала - т.е. от Национална конференция. Само че, за да бъде свикана тя, първо трябва да има заседание на Централния съвет, който пък трябва да бъде свикан от ЦОБ.
И тук Доган удари на камък!
ПЪРВИ ЧЕРВЕН СИГНАЛ. ДОГАН НЕ УСПЯ ДА СВИКА ЦЕНТРАЛЕН СЪВЕТ
Въпреки създадената еуфория и абсолютната убеденост, че Доган владее партията, на 20 август 2024 г. той не успя да свика легитимен ЦОБ - от 24-те членове, които лично е избирал, на поканата му се отзоваха 14, а отсъствието на двама лиши сбирката от кворум. Уставно това сякаш беше първият червен сигнал и сблъсък с реалността - дали наистина цялата партия принадлежи на Доган? Свикването на ЦОБ не би трябвало да е проблем, ако другият съпредседател Джевдет Чакъров и заместниците му си бяха си свършили организационно работата. Явно обаче те нямаха необходимия авторитет, енергия и опит, за да помогнат на Доган и да му осигурят публично легитимацията, че е непоклатим. От тях не излезе нито едно автентично политическо послание. Напротив - те черпеха с пълни шепи от ореола на Доган (към този момент все още непоклатим), но не привнесоха собствен имиджов и политически ресурс в битката му с Пеевски. Така въпросът за свикване на Централен съвет остана да виси, хвърляйки вече сянка върху "мита" - що за лидер е човек, който не може да свика дори оперативния си орган? Групата "Чакъров-Аталай" имаше числен превес, но той не бе достатъчен за изключването Пеевски, каквито бяха намеренията им.
Явно през 19-те си години присъствие в Движението Пеевски си бе създал повече връзки, влияние и респект, отколкото приближените до Доган днес.
В горещите дни на август Доган отвори летния си сарай и започна да привиква кметове и общински лидери. Лично им звънеше и им казваше, че има нужда от тяхната подкрепа.
И пак удари на камък.
От 40-те кмета на ДПС само 10 се появиха на среща с почетния председател в "Росенец". Това беше сериозен удар. Как няма да отидеш на среща с Почетния! Това беше немислимо до този момент. Но ситуцията вече се беше променила. Доган в сарая привикваше някакви си да му лъскат имиджа, Пеевски в парламента решаваше проблемите на държавата, бореше се за пари за общините, за хората. Пеевски действаше, Доган пишеше декларации срещу Момчето. Мнозина обаче схванаха накъде духа вятърът и бързо се ориентираха. Кметовете са много силен фактор за ДПС, а Пеевски успя да им осигури бюджетно финансиране на проекти за 400 млн лева - нещо, което никой друг председател на партията не е правил досега.
Пеевски трескаво събираше около себи си.
На другия полюс Доган изглеждаше сам - беше прогонил толкова свестни хора в годините назад, толкова обиди беше нанесъл, че нямаше силни личности, на които да се опре в този момент. Остана му групата Чакъров-Аталай-Ибрямов-Кючук, която имаше силни бизнесзависимости, а и хората по структурите не ги харесваха. Между двете крила се развихри истинска битка, в която нямаше прошка. В обществото легна определението "деребеи" за водещите лица от групата "Доган".
КПК ПРАТИ ВЪЛКА В АРЕСТА, ДОГАН - С 30 МЛН. КРЕДИТ ОТ ББР
Доган не направи нито едно публично изявление. Не даде нито едно интервю. Не слезе на терен при хората. Сараят беше символ на неговата власт свише. И изобщо не допускаше, че дните на тази власт са преброени.
Докато се главичкаше с избрани младежи, на които говореше банални неща, как те са бъдещето и видите ли, били много подготвени, затова той разчита на тях да изведат ДПС от кризата, Комисията по противодействие на корупцията (КПК) се развихри - зрелищно удари близкия до Доган бизнесмен Румен Гайтански-Вълка. Неочаквано го прати в ареста за отпуснат преди пет години и необслужен до днес кредит от 150 млн. лв. от ББР, с изненадващия допълнителен факт - 30 милиона от тях са били пренасочени за погасяване на задължения на ТЕЦ "Варна" АД, чийто мажоритарен собственик към онзи момент е бил почетният председател на ДПС.
За първи път Пеевски, който до този момент не си позволяваше да напада почетния председател, публично отправи обвинения към Доган, че е "откраднал" тези средства от ББР.
Това бе първият знак, че войната ще е безкомпромисна и в нея жертва ще падне не само митът "Доган", а и самият Доган. Бе даден и втори знак - изтекоха снимки от летния "сарай" на "Росенец" с внушението - милиони, разкош, дворец... като доказателство за разминаване между думи и дела. И като прелюдия към въпроса – а кой е плащал за този разкош?
ДЪРЖАВНАТА МАШИНА ЗАХАПА ДОГАН
Държавната машина захапа Доган. Той все още не го осъзнаваше. Както отбеляза "Капитал" в свой анализ „Пеевски персонално демонстрира политическа и институционална мощ и сила на всички нива".
В тази битка на живот и смърт никой от бившите лидери на ДПС не подаде ръка на Доган. Точно обратното! Гюнер Тахир, Касим Дал, Осман Октай, Корман Исмаилов излюзоха с напоителни интервюта по всички медии - "Свободна Европа, БНР, БНТ, БТВ, Фактор.бг и допълнително сриваха образа на Почетния, изваждайки известни и неизвестни нелицеприятни факти от неговия личен и политически живот. Беше му припомнено всичко - и агентурното минало, и предателствата спрямо турци по време на т.нар. Възродителен процес, и гуляите, и разточителния живот. И най-важното - замяната на каузата с лъжа и далавера. Никой не изтъкна неговите заслуги за налагането на демократичния процес у нас. Никой не си спомни за мирния етнически модел и неговия архитект. Никой!
В това време Пеевски беше във вихъра си. Следеше изключително внимателно действията на групата около Доган и винаги ги изпреварваше с няколко хода напред. Партията обаче бе разтресена от истерията - "ти с кого си" и "ако не си с мен, си враг". От една страна долу – в низините вървеше сантиментът към създателя, превърнат в мит, от друга - започна да се вижда разцепление по оста: ДПС на бедните и ДПС на богатите. Създаде се усещането, че кръгът около Доган мисли не толкова за почетния, колкото покрай него да уреди собственото си бъдеще в предстоящия размирен период. Видима бе и паралелна битка - кого Доган ще посочи за бъдещ председател. Чакъров не показа лидерски качества, а между Кючюк и Ибрямов течеше бясно съревнование за сърцето на Доган. Никой обаче нямаше размаха и мощта на Пеевски.
РАЗМАХЪТ НА ПЕЕВСКИ
Пеевски искаше да позиционира ДПС на нова полоса. Обвинението на Доган към Пеевски за "промяна на политическия профил на партията" опираше именно до избора - ДПС да си остане в автентичните реалии или да отговори на новите реалности. Пеевски имаше (и продължава да има) амбицията да позиционира ДПС като самостоятелен политически играч със собствена тежест и си беше поставил за цел Движението да стане втора политическа сила. За всеобща изненада целта беше постигната. Без ДПС нищо в парламента не ставаше, а самият Пеевски се превърна в диригент на политиката у нас. Доган обаче препочиташе ДПС да си остане на традицонната писта на етническа партия - ДПС като балансьор между големите, подавайки ръка ту на един, ту на друг, съобразно моментните интереси. Появата на Пеевски беше израз на желанието да се направи нещо ново, прагматично, съобразно новите реалности. Пеевски искаше много бързо, настойчиво и безкомпромисно да го наложи. По своя си начин. И естествено отхвърли ролята да бъде подчиненият на Доган. За разлика от всички останали, Пеевски се държеше като равен с Доган. Затова Пеевски не прие да му се нарежда "отгоре с един телефон или един факс", отказа да изпълни заповеди за "заличаване на групи хора, структури и персони". Което никой досега не си бе позволявал.
ВРЕМЕТО РАБОТЕШЕ ЗА ФЕНОМЕНА
Истината е, че след оттеглянето на Доган от активната политика през 2013 година Пеевски стана неговото фактическо продължение в ДПС и резултатът от тази дългогодишна работа я виждаме в момента в политиката. Пеевски показа качества на изпреварващ политик, на модератор на обществени процеси, на тактик, за когото емоциите са на заден план тогава, когато трябва да се постигне дадена цел. Като се прибави към всичко това свръхенергията му, неговият прагматизъм, убийствен работохолизъм, амбиция и гонене на абсолютната резултатност във всяко начинание - виждаме, че Феномена е надминал Философа. И когато Доган го нарече "феномен", той имаше предвид точно тези качества, заради които го издигна за председател на партията. И точно те се оказаха решаващи в битката му за ДПС.
Юли и август на 2024 година бяха последните месеци на подредения в годините назад живот на Ахмед Доган. Той и групичката около него си мислеха как ще изгонят Момчето, как ДПС ще се стабилизира и ще върви по пътя, начертан от преди 35 години. Изобщо не допускаха, че на Доган му предстои да калкулира серия от загуби... докато загуби всичко.
Тогава, в разгара на лятото написах: "На Доган му предстои да наблюдава резултата от тази война - разпадът на една стройна система, която е изградил със знания, опит и хъс, воден от една голяма кауза. За която вече никой не говори. Тя просто отлетя. И той нищо няма да може да направи. Каквото и да се случи, ДПС няма да бъде същото. Може да се разцепи, може да се съхрани, но вече няма да е същото. Партийното тяло няма да е цяло. Защото тази война ще мине през сърцата на огромна част от българските турци. И големият, стратегически въпрос е, какво ще стане с тях."
Всичко това се случи.
ДОГАН ИЗГОНЕН ОТ САРАИТЕ, ПЕЕВСКИ ПЕЧЕЛИ ВСИЧКИ БИТКИ ЗА ДПС
В противопоставянето "Доган-Пеевски" трябва изрично да се подчертае ролята на абсолютния авторитет, който почетният председател имаше в общността. В този конфликт на две силни личности - всеки с властови ресурс, Доган разчиташе, че именно чувството за общност ще сработи - ДПС е тяхната партия, а той е техният лидер. Сложността на ситуацията идваше от факта, че за първи път някой оспорваше безалтернативния му досега авторитет. Нито Тахир, нито Дал, нито Местан, още по-малко Карадайъ нанесоха някакви щети върху образа на Доган като живо божество в общността. Пеевски обаче е друго. Той е фактор със собствен ореол. В последните 19 години именно по волята на Доган той и Пеевски бяха двете страни на монетата "ДПС". В 10 от тях Доган абдикира от оперативното решаване на проблемите в партията, прехвърляйки върху Пеевски част от своя авторитет. Към това Пеевски прибави силата на собственото си "аз".
На 27 август на една от сбирките, които Доган нарече ЦОБ, без да посочи има ли кворум, Почетния продължи войната, която бе започнал, и изключи Делян Пеевски и още негови поддръжници от ДПС, като гръмко обяви, че това решение се очаквало от цяла България.
В отговор Пеевски заяви, че това е противоуставно действие и така войната за лидерството в Движението се пренесе в съда. (Тя приключи на 27 май т.г. когато ВКС призна Пеевски за единствен председател на ДПС.) Но към онзи момент Доган живееше с илюзията за силата на своята политическа значимост. До него бяха Джевдет Чакъров, Джейхан Ибрямов, Илхан Кючюк. Те не знаеха какво им предстои.
На 30 август почетният председател на ДПС Ахмед Доган публично беше изгонен от любимия си сарай в морския парк „Росенец“ и от сарая в столичния кв. "Бояна" в София, където той живееше през последните години. Изгонването се случи с прессъобщение, изпратено от бившия транспортен министър Данаил Папазов, който доскоро бе един от най-близките хора от кръга на Доган, а в случая говореше като собственик на имотите. С ултимативен Папазов осветли обществеността, че „Ахмед Доган не е собственик или представляващ на тези дружества, същият няма общо и с имотите на дружествата, както и няма каквито и да било договорни отношения свързани с ползването на тези имоти. Поради което Ахмед Доган пребивава без основание в същите и следва веднага да ги напусне“.
Шокът беше зашеметяващ. Доган остана без покрив и без ТЕЦ...
Групата около Доган се организира в протести в защита на сараите. Илхан Кючюк даже обяви поход за демокрация. Но ...малко шумотевици, лек сблъсък с полицията и после всичко замлъкна. Поддържниците на Доган искаха да го видят, дори само да го зърнат, да им вдъхне кураж.
Ден след писмото на Папазов обаче Доган, вместо да застане пред симпатизантите си, да ги поведе в битка за защита на партията, избяга от сарая в „Росенец“, скрит на задната седалка на колата на Рамадан Аталай.
Признавам си, че представата за тази гледка ме шокира - "могъщият" Доган бяга като мишка. Тогава казах пред "Актуално": „Пирамидата ДПС рухва. Ако Доган не излезе сега и не консолидира етнически вот, с ДПС е свършено”.
Доган не излезе. И както виждаме днес, с неговото ДПС вече е свършено.
ОТ "НЕКАДЪРЕН БИЗНЕСМЕН" ДО "НЕСПОСОБЕН ДА ВОДИ ПАРТИЯТА СИ"
Съдебните саги около политическото представителство на ДПС продължиха. Групата на Доган губеше една по една всички съдебни битки. Нито една политическа сила не излезе с позиция в защита на Доган. Нито един политически лидер не застана до него. Никой не се втурна да брани правата му (граждански и политически).
Точно обратното!
Валери Найденов го нарече "некадърен бизнесмен", Калина Андролова - "деградирал до неспособност да води партията", Христо Кирчев го посъветва час по-скоро да се отдръпне от върха на ДПС, за да си спести разочарования и предателства... Буквално се отприши вълна "анти-Доган". Общата оценка бе, че Доган не е онзи Доган, когото познаваме отпреди 10-15 години. Сгромолясването на управленската пирамида беше зрелищно. Доган вече беше неспасяем.
И все пак имаше шанс. Да излезе напред като лидер. Да слезе на терен по време на предизборната кампания септември-октомври, да направи рейд сред структурите, да говори, да защити личното си право като демократ и да поведе партията си. Беше длъжен да го направи, заради онези, които го защитиха.
Не го направи. Стоеше на една маса и се тупаше в гърдите, че е над закона и над устава.
И продължи да згуби. Марката. Изборите. Половината партия.
ВТОРО ПОЗОРНО ИЗГОНВАНЕ НА ДОГАН ОТ САРАИТЕ
На 12 април 2025 година Ахмед Доган с депутати и активисти изненадващо нахлуха в "сараи" в столичния квартал "Бояна", с мотива, че искат да проведат заседание, след като са разбрали, че имотът е отключен. Последва нов сблъсък с полицията и повторно унизително посреднощно извеждане на Доган от сарая.
Баталните сцени от схватките на младежите, бранещи сарая на своя вожд бяха огледалото на това, което е бе случило с тази партия, която стигна към своя логичен край - каузата се бе спихнала до превземането на една сграда като символ на величието на лидера. Въобще не ставаше дума за политика. Нито за права, нито за свободи! Елементарен битовизъм. Беше жалко и тъжно да се гледа безпомощния Доган, който се обръща към полицая "Ти знаеш ли кой съм!"
Един мит умираше пред очите ни по най-нелепия начин. Беше сринал авторитет и не го осъзнаваше - продължаваше да живее с усещане за величие, което всъщност го няма. Онзи Доган, който редеше политическите пасианси в държавата, качваше и сваляше премиери, балансьорът на етническия мир катастрофира пред един “сарай”!
След дни инкасира и най-зрелищната политическа загуба, която посттоталитарната ни история помни.
На 19 май 2025 година от централата на ДПС на Стамболийски изнесоха портрета на Доган, архива и документацията на Движението. След като бе загубил партията, му отнеха и централата.
В същия ден посланикът на Турция у нас Н. Пр. Мехмет Саит Уянък застана на трибуната в Джебел под огромния портрет на Делян Пеевски и отдаде почит на мирната съпротива в Джебел на 19 май 1989 г., подчертавайки, че това е повратна точка в борбата за идентичност и свобода на турците в България. Това бе знаково - Турция призна лидерството на Пеевски над българските турци.
И сега отговорът на въпроса защо толкова бързо Феномена приключи Философа? Защото не поведе партията, защото действията му бяха кабинетни, а не на терен. Защото правеше грешки, които не признаваше - всичките му кадрови назначения се оказаха провал. Защото не беше реактивен, защото екипът около него беше муден, безидеен, допусна непростими организационни и тактически гафове. И най-важното - защото имаше срещу себе се Пеевски, който отдавна го беше надскочил. И който владееше всички механизми, за да го приключи.
През тези десет месеца от началото на разлома си с Пеевски Доган не можа да се справи с нито един от проблемите, които сам създаде, доказвайки, че е неспособен да овладее какъвто и да е кризисен момент; не можа да демонстрира лидерство; размина се с политическите реалности и достигна до такъв трагичен политически край, какъвто нито един друг политик от прехода не е преживял.
Но това не е краят на тази война.
Валерия Велева, Епицентър.бг
