Ива Николова: Анастас Герджиков в мръсна завера с министър Николай Денков
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Най-сетне стана ясно защо проф. Анастас Герджиков загуби катастрофално президентските избори от Румен Радев. Защото игра двойна игра. Защото не беше честен нито с издигналите го ГЕРБ-СДС, нито с избирателите. Защото се оказа обикновен службогонец, готов на всякакви превъплъщения, само и само да не пусне кокала.
И защото всъщност е производно на т.н. умни и красиви, чиито изчадия в момента терзаят България под формата на партия ПП.
Герджиков стана протеже на тяхната пета "колония", ако се възползваме от терминологията на Кирил Петков - днешния и предишен министър на образованието Николай Денков, докарал до истерия цялата преподавателска гилдия.
Николай Денков - ортакът на Кирил Петков и Асен Василев в т.н. Харвардски курсове, чиято единствена цел е да изнасят в неизвестна посока интелектуален продукт на кадърни български студенти. И да използват териториите на държавните ВУЗ-ове, без да е ясно дали си плащат за това или не.
Впрочем в тази плетка няма нищо странно - Кирчо и Кокорчо завладяват такива територии именно с изключителното съдействие и под крилото на Анастас Герджиков.
А сега иде ред за отплатата. Между двама ортаци, представящи се за учени.
Някои казват, че професорът от Софийския университет и академик на БАН Николай Денков бил голям учен. Не искам да оспорвам този слух, той може и да е верен, но въпросът тук е дали един тясно специализиран в областта на химията човек може да бъде добър министър на образованието и науката на България.
Да, ама не, както гласеше запазената марка на Петко Бочаров.
В конкретния случай Николай Денков е един от най-слабите министри, който е заемал тази свята за българите не само политическа, но и обществена позиция през последните 30 години. Не бих желала точно в този момент да обсъждам неговите прословути, провалили се с гръм и трясък „реформи“ за принудително сливане на избрани от самия него висши училища. Не ми се ще да засягам и въпросите, свързани със средното образование, защото там батакът е още по-голям и миризлив.
Искам да обърна внимание на един болезнен проблем на българското законодателство, а именно промяната на важни и обществено значими закони чрез преходните и заключителните параграфи на други закони.
Вярно, това беше практика и на ГЕРБ, но нали тези дойдоха на власт с други обещания. С обещания за обществен и политически морал. Нищо подобно.
Като не сколаса да си проведе „Първата реформа“, сега лицето Денков, с помагачеството на непросветената и жълтопаветната част на своите ортаци, прави нескопосани опити не само да заличи конституционно и законоустановената автономия на българските висши училища, но и постепенно да ги закрие, като въведе критерии за оценка на всички хабилитирани преподаватели, все едно че следващото му изискване ще е те непременно да станат Нобелови лауреати.
Мили ми Денков, общественият ми нюх подсказва, че и „Втората ти реформа“ ще има съдбата на първата и по-добре навреме да се откажеш от бруталното изнасилване на българското образование. За теб не ми е жал.
Жал ми е обаче за факта, че твоя Софийски университет все повече се превръща от най-доброто, само и единствено в най-старото българско висше училище.
Не ми е жал и за провалилия се кандидат за президент и настоящ ректор на това висше училище Анастас Герджиков, защото след като той уж се кандидатира за президент от ГЕРБ, много бързо направи салто-мортале и пристана на шайката харвардски измамници. Като кандидат за президент сигурно е целувал ръка на Бойко Борисов, но сега като Алековия герой, вече сигурно целува и доста по-надолу.
Преди няколко дни във Варна се проведе Общо събрание на Съвета на ректорите и там ректорската колегия яко шамароса великия проф. Герджиков, …като не го избра за втори мандат като председател на тази по презумпция престижна обществена организация.
Та дойде време да се запитаме дали пък беше случаен фактът, че по време на предизборната му кампания за президент лидерът на партията, която го издигна - Бойко Борисов, нито веднъж не застана до него поне да се снимат заедно.
Тук се налага да обърнем внимание на един съществен факт – Герджиков беше единствен кандидат за председател на Съвета на ректорите. Но пак не успя, макар Денков се беше постарал без много шум да „убеди“ останалите потенциални кандидати да се откажат от надпреварата.
Но не помогна. Едва ли щеше да помогне и ако Румен Радев се бе отказал от битката си за втори мандат. Само че някои необясними неща стават болезнено ясни и съвсем простички след време.
И тази разнородна ректорска колегия не го избра, не защото той например не е красив (при него красотата има особени измерения), а защото ректорите в негово лице видяха машата на Денков в общата им борба за унищожение на българското висше образование.
И сега - забележете – вместо да потъне в земята от срам и моментално да си подаде оставката като ректор на Софийския университет, този гьонсурат се готви отново да се кандидатира за председателското място в Съвета на ректорите.
По наши сведения вчера се е състоял Коалиционен съвет на управляващите по проблемите на образованието, на който този път най в час са били представителите на Слави Трифонов.
След дискусията по същество и изразените от Ива Митева и нейните колеги доводи против безумията на Денков, БСП и жълтопаветниците са се снишили удобно, а така нареченият министър е казал, че отново ще търси подкрепата на Герджиков. Като е декларирал, че явно ще упражни тормоз върху ректорското тяло, за да приемат неговия избор.
Боже, слез и си събери вересиите!
И Денков и Герджиков, тези велики представители на тяхната Алма Матер, трябва не само да са наясно, но и да осъзнават, че да си ректор на най-старото българско висше училище, е не само „значка на ревера“, а и въпрос на чест и на отговорност. Какво значи да си министър на българското просвещение, нека други да кажат.
Но отсега да е ясно - Денков и Герджиков не са сред тях. Сами се отказаха от тази привилегия с поведението и действията си.
