ИВА НИКОЛОВА: Погазват правата ни по 13 члена от Конституцията. Заради одрискана от страх власт и още по-одрискан от страх президент. Арест и съд за предателя Румен Радев!
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Чудя се и се мая тия наши управници от всевъзможните власти, с които конституцията ни е снабдила, могат ли да четат или не могат. Чели ли са тази тъничка книжица, наречена Конституция, или не са?
Изпълняват ли функциите си, или са такива страхопъзльовци, че направо ти иде да ги заключиш в мазето и да си треперят там?
И изобщо защо им плащаме заплати на тия хора и какво още трябва да се случи, за да стане ясно на някого от властимащите, както и на всички европейски фактори, които, ако се съди по поведението им, са напълно наясно с конституционните права на гражданите и властта, че в България вече 30 дни грубо се погазва Конституцията и се нарушават основни права и свободи на гражданите.
Ама някои не харесвали Конституцията и искали да я променят. Като я промените, тогава ще говорим. А дотогава настоятелно изискваме властите да си влязат във функциите и най-сетне да наложат върховенството на основния закон.
През последните 30 дни лично на мен, като на гражданин на Република България, са ми нарушени правата поне по 13 точки от нашата действаща Конституция.
Натъртвам – ДЕЙСТВАЩА. Като се почне още от чл. 1. в чиято точка 3 е записано:
„Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет“.
За малограмотните клетници цитирам тълковния речник: "народен суверенитет е пълновластие на народа като източник на властта и възможност да участва в управлението на държавата“.
Че къде ми е пълновластието на мен, при положение че някаква шепа читалищни самодейци вече дни наред говорят от мое име по улици и площади, окачват бесилки, разнасят ковчези, крещят малоумни лозинги и ми обясняват, че го правят в името на народното, сиреч, и на моето добруване.
Пълна лъжа! Аз не искам да беся никого. Като видя ковчег, си плюя в пазвата. Не съм най-бляскавият ум на света, но и чак толкова малоумна като тия циркаджии по улицата не съм, че да съчинявам ленински декламации като от пролетарска революция.
Просто революциите ги мразя. Мразя и къмпинги и палатки, където и да се намират и никога не ги ползвам. Да не говорим, че бира не пия дори под заплаха за живота, камо ли да я лоча по улиците.
За беля познавам повечето от глашатаите на днешните народни правдини. Ама много добре ги познавам. Аз с моята професия кого ли не познавам. Но това, че го познавам, не значи, че го харесвам и мисля като него. Дори в повечето случаи е точно обратното.
Тъй че тия могат да се борят за нечии правдини, но те изобщо не са моите. Колкото до мен, само нагло нарушават правата ми по Чл. 1 т. 3 от силно мразената и силно любена от тях (според изгодата им) Конституция.
И тъпчат с два крака, затрупват с всякакви нечистотии и барикадират по всевъзможни начини друго мое конституционно право по чл. 6 т. 2:
„Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние“.
Всички граждани са равни пред закона, ама някои май са по-равни.
Защото, ако аз се просна разгологъзена пред Ректората, на Ларгото или на Орлов мост, както доста от палавите девойчици по тия места, ако си опна една скара, по която цвърчат мръвки, и се наливам там с бира и каквото някой Чичко Паричко дал, ако си вържа българското знаме вместо престилка или се загърна с него, понеже духа, пред президентството и вдигна лозунг, че вътре клечи един пълен тъпоъгълник, фатмак и полуграмотник със зелени чорапи и фуражка върху плешивата си глава, който продава интересите на държавата ми и шпионира в полза на друга – хора!...че мен ще ме арестуват в следващите пет минути!
Обаче тия разгологъзените и омотаните в трибагреника по улиците никой с пръст не ги пипа. Те имали искания.
А аз нямам ли искания?! Имам искания да не им слушам и гледам простотиите и пияните мутри всяка вечер. Да не ми огласят центъра, в който живея, с просташките си свирки, вувузели и крясъци и да ми се налага да стоя на затворени прозорци и врати в жегите, защото те, видите ли, имали граждански права, каквито аз явно нямам. Да не ми задръстват улиците и площадите, по които всеки ден ми се налага да минавам, понеже аз, за разлика от тях, работя и на мен няма кой да ми плаща сметките и безделието по площадите, а сама си изкарвам парите. И т. н.
Защо никой не се вслушва в моите искания и не прилага члена от Конституцията, че „Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии“. Значи за тия палячовци по улиците - права, а пък за мен – ограничение на правата, така ли!?
Майната ви тогава на тия, които се грижите правата на всички да бъдат спазвани според Конституцията.
Майната ви, защото нарушавате правата ми и по чл. 10 т. 4, която гласи:
„Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт“.
Не могат, ама се образуват. По улиците и площадите, че дори и в Съдебната палата има толкова партии, които целят „насилствено завземане на държавната власт“, че направо не можеш да ги преброиш. А други разни „честни българи“ стягат редици, за да ги „образуват“, както се изразява основният закон. Един – чак от Дубай.
Не че някои от тях вече не са „завземали държавната власт“ като Христо Иванов, Мая Манолова, Румен Радев, Атанас Атанасов и прочее, но са го правили по правов път или през задния вход.
Христо Иванов е ходеща илюстрация на последното. Но понеже избирателите изхвърлиха едни и искат да изхвърлят други, след като завзеха държавната власт, сега те се опитват да направят това именно насилствено. Понеже по друг начин просто не им свети и те прекрасно го знаят. А насилственото завземане на властта се нарича още узурпиране.
Обаче никой не си мърда пръста да сложи узурпаторите там, където им е мястото, защото газят Конституцията. Напротив, пазят ги, кътат ги, помагат им. Дори онзи, който недвусмислено зове за узурпиране на властта от президентството.
И аз трябва да го търпя това. Трябва да стоя с наведена глава пред узурпаторите, пък нищо, че Конституцията е на моя страна. Което обаче означава, че ако тръгна да браня Конституцията дори с оръжие в ръка, аз няма да съм нарушител на правата, а борец за правата. Тъй да знаете. И всеки съд ще ви го каже. Какъвто властите у нас очевидно не са, а са същите нарушители на Конституцията, пък нищо, че се барат европейци и не знам си още какви демократи.
И така в шеги и закачки по улиците на въпросните узурпатори ми погазват правата и по чл. 12 т. 1 и т. 2 от Конституцията:
„Сдруженията на гражданите служат за задоволяване и защита на техните интереси.
(2) Сдруженията на гражданите, включително синдикалните, не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на политическите партии“.
Тия навън за какво са се „сдружили“ според вас? Само да пият биричка, да плюскат скаричка и да се онождат по дворовете и градинките ли? Има такива, излезли с тези дълбоко екзистенциални потребности. Ама вождовете им не са. Хаджигеновци, Маноловици, Радевци, Бабикяновци, Копейкиновци и прочее имат политически цели, присъщи на политическите партии.
Чуйте им лозунгите и не питайте къде ги стяга чепикът. За власт ги стяга чепикът, откъдето и да го погледнеш. Били са там, харесало им е и пак искат. Ама хората не им дават. Та затова така – сдружават се по улиците и площадите и – да го духа Конституцията и тия, които я познават и искат да бъде спазвана. Понеже – казвам ви – тия във властта не я познават. А ако я познават и не я спазват, значи и те са като тях.
Затвор и за тях!
И понеже тия във властта се правят, че Конституция няма, нарушителите й с радост ми газят правата и по чл. 32 т. 1 и т. 2, които гласят:
„Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.
(2) Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи“.
Сега разбрахте ли защо на оная табуретка от „Свободна Европа“ и другата миризлива кушетка от Би Ти Ви някой им е взел телефоните, ако са честни, когато твърдят, че не са участнички в сценарий за провокации и будни журналистки, които отразяват събития.
Щом е така, значи тези хора не са искали да бъдат снимани бе, сладурани. Нарушили сте им конституционното право и те съвсем законово са се защитили. За какво пищите сега?! Или за вас конституцията не важи. Важи, важи и още как. И ще си плащате за това, че я нарушавате.
Моите чест, достойнство и добро име са обект на непрекъснати и груби посегателства, при положение че тия, които ги извършват не могат да стъпят на една хилядна от професионалната ми биография, която съм изградила сама, а не заради номенклатурни мама и тати от БКП и ДС, а даже точно обратното.
Обаче те ме скубят, душат, блъскат, наричат ме каква ли не.
Разбирам, че изхождат от себе си, защото всеки съди по себе си и всеки мисли за другите това, което всъщност е той. Разбирам ви, милички и жалки мои, ама някои неща на тоя свят не стават само с курварлък и мисирски интелект. Вие така я карате, виждам. Но има и друг път – със знаене и можене. Е, за него трябва и доста труд. Ама, да ви кажа, така хем е по-лесно, хем е по-сладко. Обаче вие тоя влак сте го изпуснали. Затова изобщо не ми пука за вас. И аз - като даскалите, работя с напреднали, за другите си има специализирани училища.
Пука ми само, че ми нарушавате конституционните права и смятам да ви потърся сметка. Най-малкото, защото няма как да не се възползвам от правото си в конституцията по Чл. 38:
„Никой не може да бъде преследван или ограничаван в правата си поради своите убеждения, нито да бъде задължаван или принуждаван да дава сведения за свои или чужди убеждения“.
И то ми е гарантирано в още един член на Конституцията, който тия палячовци по улиците и онзи превратаджия в президентството тъпчат ли тъпчат съвсем безнаказано всеки ден. А този чл. 39 гласи:
„Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово- писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. (2) Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността“.
Разбра ли, Радев Румен или кафяв, или както ти беше там името в президентството! Повтарям, за да разбереш:
„Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността“.
Ако трябва, и ще потретя, защото с тая фуражка на главата кой знае кога ще го проумееш и дали няма да го проумееш чак на едно хладно място, където има много време за размисъл и до което ти, както си тръгнал, неминуемо ще стигнеш.
Мислиш ли, че не разбираме това и не знаем защо си се вживял в ролята на подстрекател на всенародни бунтове? Знаем от какво те е страх. И ти знаеш защо те е страх, понеже знаеш какво си вършил. И понеже и прокуратурата вече знае.
Нищо, че на властта не й дреме, че ми е нарушено правото по чл. 43 т. 1 и т. 2 от Конституцията. Според тях:
„Гражданите имат право да се събират мирно и без оръжие на събрания и манифестации. (2) Редът за организиране и провеждане на събрания и манифестации се определя със закон.
Както и чл. 44 т. 1 и т. 2
Гражданите могат свободно да се сдружават.
(2) Забраняват се организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури или се стремят да постигнат целите си чрез насилие.
Че кое от всичко това не е нарушено. Днешните „събрания и манифестации“ мирни ли са? Не са – нападат полицаи, цапат улици и сгради, налитат на бой и оскърбяват всеки, който не е съгласен с уличните им панаири и изкуфелите им глашатаи.
Въоръжени ли са? В повечето случаи – да. С бухалки, с боксове, със спрейове. На тях и голите им юмруци са им оръжие, защото са от тази категория „мирни граждани“, че на това отгоре и с криминални регистрации.
Сборищата им не са разрешени. Те просто не искат такова разрешение, защото смятат, че стоят над законите и Конституцията. Наричат го "гражданско неподчинение". Да, но за неподчинението на законите има наказания. Описани са в Наказателния кодекс. И трябва да сте готови да ги понесете, а не само да врякате като щипани моми като девойките, които се навъртат покрай вас, ама девичество не помнят, пък нищо, че са малолетни.
И въпреки това никой не ги закача, а властта даже ги обслужва, като току им дава знаци, че ще се съобрази с крясъците им по улиците, пък нищо, че дейността им е „насочена към нарушаване на правата и свободите на гражданите“, което е забранено от Конституцията.
„Чл.57.(1) Основните права на гражданите са неотменими,
(2) Не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други“, казва още основният закон.
Ха! Ти да видиш! Били неотменими?! Че на мен вече 30-и ден са ми отменени кажи-речи всички граждански права и свободи.
И няма кой да ми ги отстоява. Седи една одрискана от страх власт и един още по-одрискан от още по-голям страх превратаджия в президентството, а пък гражданите кучета ги яли.
Нищо, че има още един конституционен член, който да ги защитава тия пусти лелеяни права и свободи:
„Чл. 58. (1) Гражданите са длъжни да спазват и изпълняват Конституцията и законите. Те са длъжни да зачитат правата и законните интереси на другите.
(2) Религиозните и другите убеждения не са основание за отказ да се изпълняват задълженията, установени в Конституцията и законите.“
Боже, Боже, каква хубост, каква демокрация, какво щастие да си гражданин на днешна Република България! Особено ако си живял в народната република. Ама направо да ги целунеш по ботевите чела тия бащи на Конституцията и да им кажеш „Браво“, „Хвала“, „Ашкосун“ и т.н.
Те повечето измряха вече, та затова новите поборници за демокрация хал хабер си нямат какво пише в Конституцията. Начело с онзи, техният вдъхновител, вожд и учител в президентството и другият в Дубай.
Ако някой от тях или във властта знаеше какво пише там, тоя в президентството щяха да го арестуват веднага. Защото, каквото и да тълкуват мисльовците в Конституционния съд, където до един са се озовали с връзки, сделки и на последно място по професионални заслуги, фатмакът на „Дондуков“ 2 нарушава още първия член от Конституцията в главата „Президент“, който гласи
„Президентът е държавен глава. Той олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения“.
За 4 години Радев успя да олицетвори само единството с палавата си женица и държавните облаги и със задкулисието на подсъдимите олигарси. Колкото до нацията, той я разделя и оскърбява още от първи ден на мандата си, а пък функциите си по представляването на Република България в международните отношения не я изпълнява. Понеже международната общност някак си не си пада по него. Защо ли? Както и по-голямата част от нацията. Ясно защо.
Този случаен, но според данни на някои чужди служби за сигурност дори съвсем нарочен човек начело на държавата ни е явен подстрекател на граждански размирици и извършител на опит за преврат чрез активирани метежници и финансова помощ на подсъдими лица в и извън България. Това звучи неизменно в речите му, във вдигнати му юмрук, в лозунгите му, в поведението му спрямо гражданите на България и оскърбленията му и към тях, и към нея, в директното му искане за узурпиране на властта чрез преврат, което вече дори не крие. В откритите заплахи, които отправя към законно избраната власт, а следователно и към всички граждани, които са я избрали.
Тъй че Конституционният съд няма какво да ми тълкува Чл. 103, т. 1 от Конституцията, който е кристално ясен и гласи:
„Президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията“.
Президентът извършва пряк опит за преврат, който е забранен в конституцията. Защото според речниците държавна измяна е именно опит за преврат, на който в момента цялата нация е свидетел, както и извършването на терористични действия. А той се възползва от терористични действия, тъй като всичко, което неговите сподвижници и защитници предприемат по улиците и площадите са тероризъм и насилие спрямо останалите граждани с цел изнудване и на тях да ги подкрепят, и на властта да я сплашат и да се подчини на преврата.
Румен Радев извършва национално предателство! И само кьорав или пълен кретен може да не види това.
Румен Радев е главата на превратаджийския октопод и безогледното погазване на Конституцията и правата и свободите на гражданите. И цитираните по-горе членове от основния закон са крещящо доказателство за престъплението му.
Затова Румен Радев е личен враг на всички българи, които все още тачат законите и искат да живеят в правова държава.
И конституционните мисльовци няма какво да ми тълкуват процедурите, по които може да бъде отстранен от поста и съден.
Престъплението му е ясно записано именно в Конституцията.
Арест за националния предател Румен Радев!
И съд!
А вие, улични кресльовци, палячовци, пияници и плажуващи, внимавайте какво си пожелавате. В България няма смъртно наказание. Но знае ли човек с тия бесилки, дето сте ги увесили, и тия ковчези, които разнасяте…
Аз не искам да ви беся. Но за правата си и в ковчег влизам.
Така ми е завещал моят дядо свещеник, който отърва бесилката и куршума, отредени му от т. н. Народен съд, на какъвто вие страшно ми приличате и на който вдъхновено подражавате. Защото право с безправие не се налага. А пък аз заветите на предците си не газя. Дори и с цената на ковчега ми.
P.S. Всъщност българският правопис май е единственият, в който думата Конституция се пише с малка буква. Нали разбирате защо. И нали разбирате защо аз я пиша с главна. Защото още имам надежда.