ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Десетдневка на реформаторското включване. Така можем да наречем дните след изборите, в които обществото се занимава почти изключително с Реформаторския блок - оказва му внимание, което не отговаря нито на влиянието му, нито на изборните му резултати. Декари анализи се изписаха ще подкрепи ли РБ правителство начело с Борисов. Но същностният въпрос, който интересува обществото, е друг: излъга ли РБ хората, които гласуваха за него. Съзнателно ли излъга, или просто не си разчете силите и не оцени правилно ситуацията…
Поведението на Реформаторите напомня рефлексите на миещите мечки. Чел съм някъде, че когато миеща мечка намери бучка захар, тя отива на реката и почва да я мие. Мие, мие, докато не остане нищо… Така някои неща свършват, още преди да са започнали. Независимо дали го съзнават или не, Реформаторите са първият губещ сред спечелилите.
Известно време ще ги крепи това, което психолозите наричат "когнитивен дисонанс". Човек е така устроен, че като избере нещо, от там нататък търси главно доказателства за верността на избора и несъзнателно елиминира доказателствата за неговата погрешност. Самодоказва си, че не се е минал. Както е добре известно, българинът много мрази да се мине. Но дали това ще е достатъчно?
Българските политици не могат или не искат да разберат, че винаги излиза по-евтино да продадеш нещо ново на стар клиент, отколкото да намериш нов. По данни на американския институт за обслужване на клиентите, да намериш нов, струва пет пъти по-скъпо, отколкото да задържиш стария. А пък в книгата „Котлър за маркетинга…” американският специалист Филип Котлър твърди, че е дори и десет пъти по-скъпо. Затова законите на стратегическото мислене и планиране налагат да пазиш спечеления вече клиент. Защото клиентите наистина са скъпи. Законите на поведението на еднодневките са други… Класическа еднодневка е ББЦ. Но за разлика от тях, електоратът на РБ е един от най-претенциозните в добрия смисъл на думата. Той трудно може да бъде хванат с обещания на ангро…
Струва ми се важно да се изясни дали Лукарски излъга, когато каза, че изключването на Борисов и Цветанов от бъдещото правителство е било трик, или се опитваше по елементарен начин да денонсира това предизборно обещание, което така или иначе не могат и не искат да спазят. Нека се върнем към 21.08.2014 г., времето, когато беше приета декларацията на РБ, в която се казваше: „ще се стремим при съставянето на правителство позициите на премиер, финансов и вътрешен министър да се заемат от политици с безупречна репутация, които не са заемали тези позиции в миналото.” С една дума лустрация на Борисов и Цветанов.
Към момента на приемането си тази декларация няма никаква политическа логика. Нещо повече, тя е абсурдна. ГЕРБ е лидерска партия. Изначално е ясно, че Борисов е ГЕРБ. Той стои на върха самотен и недостижим като един Симеон Стълпник. Ясно беше също, че ГЕРБ, ще спечели изборите категорично. Социологически факт, който нямаше как да бъде пренебрегнат. Ясно беше също така, че тази победа ще бъде спечелена под предводителството на Борисов и с Цветанов като шеф на предизборния щаб. Знае се също така, че ГЕРБ и партии от блока, като ДСБ, са сестрински по линия на ЕНП. И ако всичко това е ясно, няма как да не е ясно, че условието на РБ за изключване на Борисов и Цветанов от евентуален кабинет е просто капан за наивници. Андрей Райчев изнесе данни, че 60% от българите не одобряват дейността на Борисов като премиер и не го желаят на този пост. Точно към този огромен електорален пасаж беше хвърлено срекмето на Реформаторите. Каквото се закачи… Нека да напомним също, че колкото беше сигурна победата на ГЕРБ, толкова беше несигурно парламентарното бъдеще на РБ. Едни социолози ги вкарваха в парламента, други ги изкарваха. И крайните им резултати, които изненадаха дори и тях самите, се дължаха именно на Бойко-тирането.
Лукарски без много да мисли ни съобщи, че това е било „трик”, за да се привлекат избиратели. Малко по-късно щяхме и сами да се досетим. Между нас да си остане, Лукарски май е от онези хора, за които Мирон Иванов казваше, че не им отива да са замислени. Значително по-фино се опита да обясни идейната метаморфоза на блока университетският преподавател Даниел Вълчев: „РБ прие преди изборите декларация, в която се казва, че ще се стремим, подчертавам глагола стремим, на позициите премиер, финансов и вътрешен министър да са лица, които не са заемали тези позиции в миналото.”
Разбира се, ако се опитаме да проследим стремежа им, ще останем разочаровани. Защото той беше толкова дискретен, че на практика дори не съществуваше.
Кунева пък се опита да обясни отказа от лустрацията със слабите резултати: „Ако имахме още 20 депутати например, ние можехме да повторим с известно самочувствие това изречение от декларацията, но…“
В момента, в който беше приета декларацията, РБ подскачаше като флипер около 4-процентната бариера и никой социолог не беше готов да си заложи дипломата, че със сигурност ще влязат в НС. На изборите получиха двойно повече гласове. Какво „но”?
Опит за измъкване от проблема е и обявеното от ДБГ допитване, дали РБ трябва да участва в коалиция и с кои партии. Допитването щяло да бъде само за членове на ДБГ. И какво ще стане, ако партийните граждани кажат, че не искат участие в коалиция с ГЕРБ? Кунева ще напусне РБ? Ако пък членовете на ДБГ поискат коалиция и участие в кабинет с Бойко, по какъв начин това ще ангажира ДСБ? И ще реши ли проблема с десетките подлъгани по предизборните обещания симпатизанти? Тях някой ще ги попита ли? Щото без тях Кунева щеше да гледа парламента изпод опашката на коня…
Според експрезидента и лидер на АБВ Георги Първанов правителството вече било договорено. Етюдите, които се разиграват имали за цел да прикрият договорките и да създадат видимост за едно трудно коалиране, в което всяка от страните е била принудена да направи трудни компромиси. Рядко в търсенето на истината съм се облягал върху думите на Първанов, но този път май в думите му има известен резон. Прегръдката с Реформаторите изисква и от избирателите на ГЕРБ известна психологическа подготовка. През цялата кампания Борисов нападаше РБ по-яростно отколкото нападаше БСП и ДПС. Всъщност, той ДПС изобщо не нападаше. Реформаторите бяха последните, с които Борисов възнамеряваше да разговаря. Почти толкова нежелани, колкото и БСП и ДПС.
След несръчните и разногласни опити да оправдаят отказа от лустрация Реформаторите смениха дискурса. Вече се опитват да внушават, че не личностите са важни, важна е програмата на правителството. Което ми напомня за шегата за Титаник. Потъването на Титаник показвало, че колкото и добри да са проектантите и изпълнителите на едно нещо, един "идиот" на мостика понякога е достатъчен…
Колкото до идеите на Реформаторите, намирам, че това, което предлагат, е разумно. Смятам например, че оправянето на тотално сбърканата ни държава може да започне от съда и прокуратурата. Бих добавил и медиите, но при сегашното им дередже изглежда прекалено наивно. Не, че прокуратурата и съда са цъфнали, де… Трябва да се спре този начин на мислене и поведение, че всичко е безнаказано. Да се вмени в хората на власт знание и съзнание, че за делата има отговорност. Ако щете и страх да им се внуши. Щото моралът не е нищо друго освен ферментирал страх. Страхът на едни поколения се превръща в морал за следващите…
Проблемът обаче е дали можем да имаме доверие на Реформаторите, че „ще се стремят” да реализират тези приоритети! И дали няма пак да се стремят ден до пладне? Защото върху моралната им сметка междувременно се появиха и други пасиви, като лъжата на Радан за влоговете в КТБ, безпринципно подреждане на листите, купуване на гласове… Ами ако утре кажат, че тези приоритети са били просто „трик”, за да ни замажат очите и да приемем без погнуса изневярата им към августовската декларация срещу Борисов?
Съвсем прясно. Борисов пред столичен всекидневник: „Каква реформа в съдебната система искат реформаторите – тази от времето на Костов и Иван Григоров ли? Аз съм против! За да се направи такава реформа, трябва да има широк консенсус на съсловните организации – на прокурори, съдии, следователи…”
Но, както се казва, най-интересното предстои. Как ще преглътнат Реформаторите идеите на третия партньор в коалицията, ако това е Патриотичният фронт? Как ще се примирят позициите на ДСБ и ГЕРБ по отношение на Русия? Как ще се реши проблемът с КТБ, където ще се сблъскат Пеевски (ДПС) и Костов (ДСБ)? Ще се строи ли „Южен поток”, как и от кого? И т.н. и т.н.
Скромното ни мнение е, че Реформаторският блок се набутва в една констелация, от която ще излезе физически разпокъсан и морално банкрутирал. Дясното отново няма да се състои. Нещо повече, и лявото започна да се рони. Ерозията на натрупаното лицемерие не пощади и него. И ще остане само популисткия център. Един широк популистки център, където ще се натъпчат почти всички оцелели партии…
Явно за такива партии имаме и подходящи лидери и подходящ климат…
