Извънземният живот може да превръща суровите планети в рай – и астрономите искат да ги намерят
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
След като животът е спечелил дори и най-малката опора на една планета, той може да има силата да трансформира този свят, карайки ни да разширим разбирането си за „обитаемост“, показват нови изследвания.
Ние наистина не знаем къде може да възникне животът. Имаме само един пример за планета, на която има живот – Земята, която започва да става интересна може би само няколкостотин милиона години след като се е образувала. Знаем, че животът на Земята изисква определен набор от елементи, за да осъществи своята сложна верига от производство на енергия; знаем, че се нуждае от вода и че може да съществува само в относително тесен диапазон от атмосферни температури и налягания, пише Live Science.
В търсенето на живот извън Земята астрономите обикновено се фокусират върху област, наречена обитаема зона – група от орбити около звезда, където на повърхността на планетата може да съществува вода в течно състояние. Ако една планета е по-близо до своята звезда, водата ще се изпари от топлината; ако е по-далеч от звездата, водата ще замръзне. Нито едно от тези условия не е добро за живота, какъвто го познаваме.
Но обитаемата зона е само груб ориентир, а не гаранция. И Марс, и Венера се намират в обитаемата зона на нашето Слънце и тези планети не са населени. От друга страна, ново изследване, публикувано на сървъра за препринт arXiv.org, предполага, че настоящата ни дефиниция на обитаемата зона може да е твърде ограничена, тъй като не включва това как животът влияе върху света.
Земята щеше да е напълно различна, ако нямаше живот. Класически пример са изобилните количества кислород в атмосферата на нашата планета. Кислородът е много често срещан елемент в целия Космос и Земята е родена с голяма част от него. Но повечето от този кислород е свързан под формата на силициев диоксид – скали. Газообразният кислород не може да оцелее дълго в атмосферата, тъй като ултравиолетовото лъчение от Слънцето го разгражда.
Но процесът на фотосинтеза отделя кислород като страничен продукт. Всъщност ранният живот е произвел толкова много кислород, че почти се е отровил при инцидент, известен като Голямото окислително събитие. Необходима е еволюция на дишащите кислород същества, за да се върне екосистемата в равновесие.
Така или иначе, за Земята би било невероятно трудно да поддържа толкова много атмосферен кислород, ако не бяха постоянните усилия на живота.
Тази линия може да се разшири до много други свойства на земната атмосфера. Живите същества също така отделят големи количества метан – парников газ, който спомага за затопляне на нашата планета. Обширните горски покривки променят количеството слънчева светлина, отразена от повърхността, което също влияе върху температурата на нашия свят. Дори производството на различни газови странични продукти от големи и малки същества е в състояние да промени въздушното налягане в атмосферата на нашата планета.
Един от начините да разгледаме всички тези промени е, че след като животът започне на една планета, той наистина не иска да изчезне. И така се случва (без да се замисля, разбира се) промяна на основната химия и физика на планетата, за да се създаде по-подходяща среда. Тогава тази променена от живота планета става много по-обитаема, отколкото е била преди.
Това със сигурност е вярно за Земята. Най-ранните възможни признаци на живот във вкаменелостите показват, че животът може да е възникнал, когато нашата планета все още е била частично разтопена. Сигурно е била крайно неприветливо място, но милиарди години по-късно е доста приятно (освен ако не продължим да съсипваме всичко с климатичните промени, причинени от човека).
Авторите на новата статия си представят свят в самия край на обитаемата зона, или почти твърде студен, или почти твърде горещ. Но ако животът успее да започне там, този живот ще има шанс да подобри състава на планетата, може би чрез повишаване или понижаване на атмосферното налягане или температура, или чрез създаване на ниши под земята, където животът може да процъфтява.
Затова трябва да преосмислим традиционното определение на обитаемата зона. Изследователите предлагат нова: обитаема зона на Гея (от Гея – Gaia – гръцката митологична персонификация на Земята). Тази зона би била по-широка от това, което в момента смятаме за подходящо за живот, защото самият живот е способен да променя границите на подходящото.
Изследователите твърдят, че трябва да използваме тези по-широки дефиниции на обитаемата зона при избора на бъдещи цели за изследване. Ако обитаемата зона е твърде тясна, може да пропуснем признаци на живот просто защото търсим на грешното място. Независимо от всичко, когато търсим извънземен живот, трябва да сме отворени и подготвени за изненади. Животът... намира начин.
