Изследване на модернизма обедини за пръв път български и македонски литературоведи
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Българската академия на науките и Македонската академия на науките и изкуствата представиха първия си съвместен труд в областта на литературните изследвания.
„Модернизъм в българската и македонската литература на ХХ век. Сходства и различия.” е сборник, който съдържа 23 научни студии. Това са изследвания на различни аспекти на проблема за модернизма в литературата, дело на 17 български и 6 македонски автори. Той е част от по-мащабният проект „Европейски ценности в творчеството на български и македонски творци през ХХ век.” „По начало сътрудничеството с македонската страна винаги е било трудно. Обременено е с много неща, които те наричат „нерешени” проблеми. За нас това са излишни, спорни въпроси, които се поставят от тяхна страна.
Те са свързани с проблеми на историята, на езика и на четенето на литературни произведения и творчество. Така има опити някои български писатели да бъдат присвоявани от съвременната македонска литературна историография. Това са проблемите, които в бъдеще трябва да решаваме като учени. За начало трябваше да изберем за начало на това сътрудничество тема, която да предизвиква възможно най-малко конфронтации.
Логично това е модернизмът”, обясни ръководителят на научния колектив към Института по литература на БАН доц. Александър Йорданов за БГНЕС. Йорданов е познат като политик и председател на 36-тото НС, но е и бивш посланик на България в Скопие. Изследванията в сборника са съсредоточени върху български поети и писатели, принадлежащи към модерните течения от края на 19-ти и началото на 20-век, най-вече представителите на литературните кръгове „Мисъл” и „Стрелец” – от Славейков и Яворов до Чавдар Мутафов и Констатин Гълъбов.
Понятие „модернизъм” в македонската литература не може да се открои до 1944 година, но по време на социалистическия режим нещата се обръщат. „През първите години в България има твърд тоталитарен режим и култ към определен метод в литературата – социалистическия реализъм. По същото време в Югославия, след конфликта между Тито и Сталин, режимът става малко по-либерален, в сравнение с нашия, това позволява те да имат повече контакти с учени и с културата на западноевропейските страни.
Така там по-лесно влизат понятия като модерно и модернизъм. Там влизат модерни пистали, поети, пишат се манифести… У нас това беше забранено и ако се говореше, то беше със синонимни понятия, езоповски език. Вместо да се каже, че една творба е модерна, казва се, че това е ново търсене. Не модернизъм, а „нов вятър в литературата, след Априлския пленум”, обяснява Йорданов. По този начин македонски литературоведи и писатели като Димитър Солев, поети като Богомил Гузел, представени в настоящия сборник, имат свободата да наричат търсенията си с истинските им имена.
„Научните изследвания предлагат осмислянето на модернизма като европейска ценност, в контекста на двете национални култури. Тривиална истина е, че литературата ни дава познание и ни тласка към себепознание, особено през сложния ХХ век. Такива книги ни позволяват да опознаваме другия, да преодоляваме противоречията”, обясни ръководителят на Института за литература на БАН доц. Елка Трайкова при представянето на сборника. Представянето на първата съвместна работа между български и македонски учени в сферата беше приветствано и от ръководителя на Македонската академия на науките и изкуствата академик Таки Фити.
„Предстои реализирането на 33 съвместни проекта между двете академии. Това наистина е голям обем. Това е първият по който има конкретни научни резултати”, обясни Фити. Двете научни академии могат да бъдат фактор за сближаване на народите. Съвместната работа по такива европейски проекти могат да бъдат отваря вратите и на политиката да изчисти различията между двете държави, допълни академик Фити. Издаването и представянето на съвместния сборник и на македонски език предстои, като според Фити това ще се случи през май месец. Ръководител на проекта от македонска страна е международно известният литературовед академик Милан Гюрчинов.
„Този проект е една утопия и едно приключение, което не знаехме как ще завърши. Сборникът трябва да бъде четен от голям брой специалисти, които се надявам да останат толкова добронамерени към труда ни”, заяви Гюрчинов. „Въпросът за развитието на модернизмът е един от ключовите литературни въпроси за която и да е страна през ХХ век”, цитира Гюрчинов текст от сборника. „Аз самият бях от хората, които наричате дисиденти, когато през 1953г. започнах да критикувам тогавашната македонска литература.
Аз исках моята национална литература да бъде равна на другите литератури, не само в региона. Да не бъде провинциална, консервативна, а да се стреми да отваря хоризонти за всички читатели”, разказа 87-годишния Гюрчинов за утопистките времена на неговото поколение от интелектуалци, на което се приписва и създаването на македонския модернизъм. „Ние живеехме в различни времена от вашия кръг „Мисъл”, но подбудите ни бяха същите”, обяви Гюрчинов. „Ние не се ръководим от никакви "изми", но всеки "изъм" е по-добър от властващия примитивизъм”, цитира Гюрчинов своя приятел и пионер на македонския модернизъм Димитър Солев.
"С колегата Йорданов доказахме, че българските и македонските литературоведи могат да водят дебати и полемики за собствените си литератури, да откриват нови неща, да дефинират какво точно е това европейска ценност. За младите, следващите колеги остава да доразвият нашата работа в този сборник", заяви Гюрчинов. Според него македонските литературоведи и читатели тепърва трябва да се запознаят по-сериозно със световнозначими, по думите му, автори като Гео Милев, Пенчо Славейков, Атанас Далчев и други. Същото познание и любопитство трябва да възникне и от другата страна към макар и малкото македонски автори, смята Гюрчинов.
