Инвалид живее в крайна мизерия, синът му го пребива, но той не губи усмивката си! Вижте невероятната история на един отритнат от всички българин (СНИМКИ)
Битката на Първан е неравностойна - сам срещу всички
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Ако бедността има граници, то 50-годишният Първан отдавна ги е преминал. А ако за мизерията и нищетата може да се напише книга, то за живота на болния мъж от село Манастирище може да се напише цяла поредица.
Да, това не е история за сватбата на Джена и Малкия Канар, нито пък разказ за роклите на Каролина-Клер. Това е действителността. Такава, каквато може да се види в едно затънтено село, в една още по-затънтена община някъде в Северозапада. Това е животът на Първан Иванов Първанов от село Манастирище, община Хайредин.
Преди да научите повече за Първанчо, както го наричат местните, влезете в Гугъл и потърсете това малко селце. Сигурен съм, че ще ви отнеме време. А ако случайно искате да отидете на гости на Първанчо, вземете си пари, защото там банкоматите са празни или въобще не съществуват, а местните се шегуват, че София е в чужбина.
А за главния герой в този материал няма да пиша много. Ще бъде безпредметно, защото няма да добиете дори и бегла представа за живота му. Не и докато не го видите с очите си, докато не докоснете с ръцете си този човек, докато не съзрете усмивката му или докато не чуете какво говорят съседите му за него.
Първан е в плен на държавата, в плен на законите и разпоредбите, в плен на бюрокрацията. 100% инвалид, нуждаещ се от ежедневна помощ. Като малък получил увреждане след лекарска грешка, днес той е трудно подвижен и почти не може да говори. Ясно и отчетливо може да прочетете по устните му обаче, когато казва, че не иска да товари хората, отишли, за да се опитат да му помогнат.
Близките са изоставили Първан. За капак синът му се прибира понякога в родната къща, за да набие баща си. Болният мъж няма личен асистент, защото перипетиите за това са много, а и трябва да чака, за да отпуснат бройки. Колко да чака, никой не знае. Първан не получава помощи заради стари задължения, а пенсията му надвишава с няколко лева максимално допустимата, за да има право на дърва за огрев или други социални придобивки.
Главният герой в тази ужасяваща действителност живее в олющено мазе, без ток, без телевизор, няма хладилник, дори котлон. Таванът е пред срутване, а стените някога са били бели, сега пропити от черен дим. Леглото му прилича на реквизит от документален филм за Аушвиц, а в местното магазинче има 280 лева верeсии за храна.
За Първан обаче всички тези неща не са пречки. Той се справя и умее да се нагажда във всяка ситуация. Срещу заем от 70 лева си е купил малко генераторче, което с помощта на перка, когато има вятър, се преобразува в ток. Първан е интелигентен мъж, който няма компютър, но когато съседите му дадат да ползва техния, той пише във Фейсбук, а дори се похвали, че може да преинсталира и Уиндоус.
Историята на този отритнат от света мъж от село Манастирище от няколко дни обикаля интернет. Десетки хора откликнаха на молбите за помощ и изпратиха колети с храна, дрехи и пари. Всички задължения на Първан вече са платени. В понеделник в мазето, неможещо да се сравнява дори със затвор, ще започне малък освежителен ремонт. А усмихнатият и добродушен мъж е в очакване на своите нови гости, вече има с какво да ги почерпи, а с историите, които има да разкаже, ще загубите представа за времето.
Остана една-единствена непокрита сметка, най-голямата от всичките, тази за ток. Първан има 750 лева задължения към едно от дружествата, които са натрупани в продължение на 1 година и 4 месеца. Не е успял да ги плаща, защото не разполага с пари, всичките отиват в магазина, от който си пазарува храна.
Желаещите да помогнат на Първан може да изпратят колети на адреса му: с. Манастирище, ул. Георги Димитров №2, пощенски код 3354 за Първан Иванов Първанов. Средства за погасяване на задълженията му за ток могат да се преведат по сметката му, която може да се вземе от кметството в село Манастирище на тел: 0879496244
Битката на Първан с живота продължава. Сега за него има надежда, макар и малка. Но дори и тя да изчезне, усмивката му пак ще остане. Защото материалната нищета не може да те направи душевно беден!
