И съветският посланик не е колил и бесел у нас като Херо Мустафа, на която дължим шарлатаните от ПП
Чужд посланик (в случая на САЩ) разпореди на българския парламент какви закони да приема приоритетно от екрана на национална телевизия.
Трудно можем да си представим по-екстремна форма на колонизация.
Усещането се подсилва и от обединеното мълчание на всички официални български институции и партии.
Ако имахме държава, Херо Мустафа вече щеше да бъде повикана за обяснения във Външно. Нямаше да е закъсняла и реакцията на парламентарно представените сили.
Това, дами и господа, не си е позволявал навремето и съветският посланик. Спазвано е било някакво видимо приличие. Сега всички задръжки са паднали, територията и съзнанието са окончателно окупирани, изчегъртани са остатъците от национална гордост.
Европейска България е толкова наведена под камшика на американския плантатор (върху този камшик в последно време е изписан брандът "Магнитски"); толкова са смразени от страх тъй наречените български политици, че самото етикиране на държавността у нас като суверенна буди сериозни въпросителни.
Функционалният ефект от робското поминуване на властта е инфилтрирането в нея на лабораторни експерименти от типа "Продължаваме промяната", една продукция на централата в "Козяк".
Същата тази Херо Мустафа лично лансира шарлатаните от Харвард, че и на крака отиде в НАП да се снима с Румен Спецов и ментора му Асен Василев.
Вместо да се извини, посланичката на изпроводяк командори Народното събрание, еманация на демократичната воля в свободните държави. И го прави в едно студио с разследвания в Америка крипто-фараон Антони Тренчев, без дори дума да обели за аферата Nexo.
Херо Мустафа за САЩ ли работи или срещу САЩ? Съзнава ли, че лошата агитация е контраагитация? Дали в Държавния департамент са наясно с поведението й, което насади анти-американизъм в критично високи обществени маси у нас?
И докато госпожа посланичката остава проблем на нейната администрация, лакейството на политическата ни класа е проблем за всички ни.
