Два празника за атлетката ни тази седмица
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Великата ни спринтьорка в дисциплината с препятствия Йорданка Донкова отбелязва два празника тази седмица – рожден ден и годишнина от олимпийската си титла в Сеул през 1988 година. И ги посреща като все още №1 в света за всички времена.
Една от най-добрите ни спортистки има всички титли в своята кариера, а световният й рекорд все още е непокътнат – 12,21 сек., поставен на 20 август 1988 г. През същото година тя победи в южнокорейската столица с олимпийски рекорд от 12,38 сек. Освен това, Донкова има и бронзов медал от олимпиадата в Барселона. През богатата си 25-годишна кариера тя има титла на 100 м/пр. и сребърен медал на европейски първенства (1986 г., и 1982 г.). Четири пъти е европейска шампионка в зала на 60 м/пр. През 1986 г. и 1988 г. Йорданка Донкова печели първото място в генералното класиране на комерсиалната верига „Мобил Гран при”.
През целия си състезателен път тя е била подготвяна единствено от треньора Георги Димитров. Заедно стигнаха и световните върхове. Голямата ни атлетка има 12 национални рекорда на 100 м/пр., а 6 от тях са и световни – 12,36, 12,35 12,34, 12,29, 12,26, 12,21 сек.
Българката е обявена и за най-добрата хърделистка в света в историята на ИААФ. До ден днешен не се е родила спринтьорка в техничната дисциплина, която да подобри това изумително постижение на Донкова от 12,21 сек.
Бягането на Донкова за 12.21 секунди е записано на пистата в Стара Загора, като това е 4-ата и последна поправка на световния рекорд, която тя постига в кариерата си. Донкова постави олимпийски рекорд в Сеул през 1988 година, когато триумфира с титлата с време 12.38 секунди. Чак в Лондон през 2012-та австралийката Сали Пиърсън успя да подобри постижението на Донкова във финала, печелейки с 12.35 секунди.
Йорданка Донкова прекратява своята състезателна кариера през 1996 година и с нейното слизане от сцената не се намира атлетка, която да може да представя България по същия забележителен начин в тази дисциплина.
„Целта ми за всяко състезание беше световен рекорд, защото бях много добре подготвена – разказва Донкова. - В България не бях любимка тогава и за това или не работеше фотофинишът, или нещо друго се случваше. За това беше опасно да бягам тук. Скоковете винаги ги обръщаха по посока на вятъра, а за 100 м. с препятствия това никога не се случи. Кой знае колко щях да бягам тогава? Другите ми световни рекорди са поставени в чужбина. Направиха грешка да ме пуснат да бягам извън България. Но така стана по-добре, там нямаше кой да ми прави номера. В Кьолн пред пълен стадион е прекрасно да направиш световен рекорд и то два в едно състезание. И там беше безветрие. Ако имаше попътен вятър, щях да си бягам 12,00 сек. и нямаше да има спекулации дали е рекорд, дали не е, колко е по-къса пистата или къде е.”
Кариерата на Донкова преминава с треньора Георги Димитров – Корема, който я открива в родния й Долни Богров край София. Но и двамата са „остри камъни”, така че съвместната им работа не минава гладко. След края на забележителната си кариера Данчето се отдръпва от атлетика. „Аз съм дръпната, ще се скарам с пет човека и ще ме изхвърлят. По-добре настрана. Не мога да вървя по посоката на вятъра само, защото така трябва... Такава съм”, казва днес рекордьорката.
