Кабинетът "Радев" срещу свръхдефицита и най-голямата лъжа на Асен Василев за многомилиардните заеми на държавата
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
You can talk the talk but can you walk the walk е американска поговорка, която на български звучи като "на приказки те бива, да те видим в реалността". В коридор да бъде оценяван именно по този критерий се постави новият финансов министър Гълъб Донев, представяйки картина за тежкото състояние, в което се намират публичните финанси на България. Изнесе информация за неразплатени стари ангажименти, такива, които са фактурирани и забавени, такива по свършена работа, за която не са издадени фактури, както и необходимост от изпълнение на публични инвестиции.
Общата стойност на тези проблеми надхвърля два милиарда евро и ако те се прибавят към съществуващия бюджетен дефицит към 30 април от 1,7 милиарда евро, или 1,4% от БВП, има основания да се притесняваме, че тази година ще приключи с дефицит над три процента от брутния вътрешен продукт.
Това, което министърът не посмя да изрече в прав текст, вече е споделено от правителствени представители в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Отново, както и през миналите години, без извънредни мерки държавата рискува да приключи годината с дефицит от 6% спрямо брутния вътрешен продукт. Такива бяха сигналите и от източници на „Гласове“ в последната седмица преди да се сформира правителството на Румен Радев.
Тази реалност вече трябва да е стигнала до знанието на министъра и премиера и от нея следват два икономически проблема и един политически. Икономическите проблеми са, че дефицитът идва заради структурни проблеми в бюджета. Тоест, случва се, защото с години приходите и разходите са така устройвани, че държавата да приключва на червено. И след като прави това в пет последователни години на икономически растеж. Да, именно - дефицити, въпреки че икономиката расте. И сега, когато идват кризи и би било нормално да се очаква държавата да приеме определено равнище на дефицит, за да смекчи негативните последствия от назряващите кризи, тя ще е в неизгодна ситуация.
Да се теглят заеми за няколко процента от БВП след пет години на дефицити, няма как да не подскаже на пазарите, че България е в затруднения. И няма как те да не опитат да се възползват, надушвайки свежа кръв, и да поискат по-висока доходност по заемите, които ще се наложи да изтеглим. Затова изтеглянето на нужните заеми при изгодно ниски лихви е първият икономически проблем на финансовия министър Гълъб Донев.
Вторият е свързан с дългосрочната посока, в която трябва да се насочи България.
Перспективата за България е да се нуждае от още няколко години на дефицит. Причината е, че рискуваме да понесем общоевропейската икономическа криза в резултат на индустриалната разруха, комбинирана с потенциалната енергийна криза заради войната в Близкия изток и вероятно продоволствена криза заради евентуален провал на земеделския сезон. Заплашени сме от последиците да регистрираме цяло десетилетие на бюджетни дефицити - нещо, което не се е случвало от края на комунизма и първите години на демократичните промени.
Тогава кризата беше банкова и прерасна във фискална. Сега рискът е да си докараме директно фискалната криза. Общото ще бъде обедняването и допускането на външни сили да се бъркат във вътрешните ни работи. Тогава беше МВФ. Сега към тях ще се присъединят още Европейската комисия и Европейската централна банка.
И тук идва вторият икономически проблем пред правителството. За да не се случи горният сценарий, кабинетът "Радев" трябва да провежда трудна реформаторска политика. Тя ще изисква да припознава дефицити, но те да произлизат от реформи, така че в края на десетилетието да имаме балансиран бюджет, с по-ефективна икономика и по-благоприятна бизнес среда. Всичко останало ще е още от Асен Василев, тоест румънски сценарий, но при много по-слаба икономика.
Най-голямата лъжа на Асен Василев е, че срещу заемите, които е теглил, е създавал в пъти повече икономическа активност. Справка с изменението на брутния вътрешен продукт, мерен като физически обем, показва, че той расте в пъти по-бавно от номиналния БВП. Или с други думи, заемите са създавали много повече инфлация, отколкото реално производство.
Първи знак накъде вървим и с какви темпове ще получим, когато правителството предложи проект на бюджет за тази година. Възможно е правителството да опита да представи убедителен план за дефицит в размер на три процента спрямо брутния вътрешен продукт. Тогава ще трябва да покаже нещо повече от обявените икономии на 18 май. От качеството на проектобюджета зависи дали ще се представи открита фискална политика, която да си потърси дълговото финансиране. Възможно е и хибридно поведение. Да имаме бюджет с един дефицит, а през януари да се окаже, че той е по-голям, но междувременно да са изтеглени нужните заеми за тази и идната година.
Тук идва политическият проблем пред правителството. В края на 2024 г. и в началото на миналата година друг нов финансов министър - Теменужка Петкова, опита да разкрие състоянието на публичните финанси. После се наложи да жертва истината пред политическите съображения да влезем в еврозоната. Гълъб Донев и правителството на Румен Радев може също да изберат да замитат проблема, било то заради стремеж към ниски лихви, или просто защото не желаят да променят нищо.
Ясно е, че правителството ще започне да губи популярност. Въпросът е дали ще го прави, като създава полезност за държавата и икономиката чрез реформаторски политики. Или ще се нареди до предишните, които прахосаха времето на държавата в последните шест години.
Стефан Антонов за "Гласове"
