ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Пубертетът е трудна възраст и за детето, и за родителя. Не ни трябват статистики за тормоза в училищата, за да си представим колко лошо може да стане, ако не обръщаме внимание на гневните изблици у дома. Имаме нужда от точния съвет как да постъпваме в тежки ситуации с много крясъци и затръшнати врати.
Добрата новина е, че вече можем да намерим такива напътствия и на страниците на книга, в която изследователите на човешкото поведение са си дали труда да синтезират най-важното на разбираем език, пише Obekti.bg.
В „Психологията на практика“ Санди Ман изброява три съвета за родители с деца в пубертета, които спокойно може да изпробвате, когато срещу вас застане гневния и „неискащдачуенитоеднавашадума“ тийн.:
1. Избягвайте ефекта на негативната реципрочност
Това означава, че когато вашият тийнейджър започне да хвърля обиди и обвинения по вас, не бива да се поддавате на инстинктивния подтик да отвърнете със същото.
Помнете, че детето вероятно ви подлага на изпитание, не подхранвайте несигурността му, като му давате причина да се съмнява в обичта ви.
2. Останете в ролята на възрастен
Когато общуваме, приемаме една от трите роли: на възрастен, на родител или на дете. Третата включва раздразнителност, нелогичност, свръхемоционалност и прочие.
Уви, възрастните лесно влизат в тази роля. Вашият тийнейджър вероятно показва „детинско“ поведение, отчаяно опитвайки се да е „възрастен“. Ако възприемете ролята на възрастен, това ще означава, че възприемате „опонента“ като равен – запазете спокойствие, избягвайте емоциите; влезете ли в ролята на родител, демонстрирате превъзходство, а то дразни още повече.
3. Направете нещо странно
Отклоняването на вниманието действа и при най-малките, просто тук няма да минете с нова играчка.
Стъписайте тийнейджъра – например грабнете банан от купата с плодове и го използвайте като микрофон, за да изпеете нещо. Всичко, което ще накара детето да зяпне (но не и да ви каже, че не сте с всичкия си), ще прекъсне цикъла на гнева и ще разсее напрежението. А ако детето ви е подозрително кротко, уверява ви, че всичко е наред, а вие се съмнявате, че има проблеми?
