Как днешната любимка на властта Силвия Великова се сроди с президента Петър Стоянов
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Смешният плач за Силвия Великова щеше да е порив на журналистическа солидарност, ако не беше нахална проява на двоен стандарт. Защо колегията не се събра да брани така бурно и с плам, когато уволняваха журналисти и когато закриваха вестници и телевизии, а се втурна да протестира за едната Силвия Великова, която поне да беше уволнена, но не е?
Вярно е, журналистите в България сме разделени, мразим се едни други, делим се на ваште и на наште, но когато има повод за отявлена несправедливост към нас, не е толкова трудно да скочим като един. Защо това се случи само с грантово платените сега?
Силвия Великова не е уволнена, нямаше и опит за подобно нещо. Все още има трезво мислещи хора от гилдията, които - първо, за разлика от всички външни на скандала политици и соросоиди, много добре знаят, че в занаята често си сменяме ресорите по решение на ръководството, един отговаря за МВР, после поема ГЕРБ или БСП, или обратно. И от това никой не прави драма. Или пък от президентския ресор се прехвърля в съдебния, както в биографията на Силвия Великова.
Някой скочи ли тогава, преди години, когато преданата на Бат Петьо (Петър Стоянов) придворна журналистка на "Дондуков" 2 стигна дотам в близостта си с държавния глава, че и се сроди с него? Президентът й стана кръстник на децата и тогава нямаше нищо нередно тя да продължи да си му прави пиара в ефира на националното радио като ресорен репортер. Без на някого и да му хрумне, че е пристрастна и че си е чист конфликт на интереси да си фен на предишния президент, но да хапеш новоизбрания и едновременно с това да си принципен и обективен като журналист?
Пак никой не протестира, когато от екипа на новия президент тогава - Георги Първанов, помолиха БНР да даде ресора на друг репортер, който да не е роднина на бившия и да не е толкова пристрастен. Защо ли са се притеснили в президентския пресцентър от обвързаната с родствени връзки Великова? Близко е до ума - щеше да гони като хрътка и Първанов, както прави това днес с прокуратурата, но не направи с Петър Стоянов и няма да направи нито с Христо Иванов, нито с Методи Лалов. За ето този двоен стандарт говоря. За навика на Великова да се числи към един отбор и да громи всички извън него.
И когато политици и депутати скачат‚ възмутени да бранят преместената от един в друг ресор и свалена от ефир Великова, нека да си припомнят, че на първо място стои обективността в професията.
А няма как да си обективен, когато си обвързан с някой политик или някой политически кръг, когато си пристрастен и използваш обществения микрофон на издържаното от всички данъкоплатци БНР, за да прокарваш само своите интереси, само своите лични симпатии и гурута в съдебната система, без да нарушаваш комфорта им с неудобни въпроси. Неудобните въпроси са само за онези, които не харесваш. И нямаше да има нищо смущаващо в това, ако Силвия Великова го правеше в протестърските, но все пак частни медии, защото си е техен избор и техните олигарси им плащат точно за това. Нахално е да го вършиш години наред от обществения микрофон и в национален ефир. А ефирът не е на ДеБъ, нито на техния кандидат за кмет.
Всъщност, добре, че вчера лично Христо Иванов заведе нещастния Игнатов на протеста, за да разберат и тези, които не знаят, чия е Силвия Великова и в какво събитие се превърна протестът за нея - в предизборна акция на ДеБъ, безплатна и масово отразена.
Протестиращите колеги пък бяха безпардонно партийно оцветени от физиономиите, които сме свикнали да виждаме на маршовете на "Правосъдие за всеки". Ако "всичките психодесни" не бяха се изсипали на тротоара пред БНР заради нейното ПРЕМЕСТВАНЕ от един ресор в друг, можеше и да повярваме, че става дума за журналистическа солидарност.
Уви, става въпрос за битка за отдаден на концесия национален ефир. Харизан на една малобройна и креслива агитка, с пренебрежимо малък брой почитатели, които нямат никакви избиратели в страната, но имат дежурни по павета и верни присъдружници в една такава доказана марка като БНР. Че как няма да им е важно да запазят входа на "Драган Цанков" широко отворен за тях, на две крачки от партийния офис на ДеБъ? Дето се вика, на път за обедното меню по комшийски се отбиват за един сочен, бърз хейт по Гешев и продължават към ресторанта.
Че как няма да крещят до небето! Залогът е ценният национален ефир. А той е важен по пътя към заветното събаряне на кабинета.
Пък и не може цял живот на соросоидна хранилка, все някога ще секне, трябва и държавната да се опоска. И понеже целият този сценарий е маскиран като плач за свободното слово, държавата безпомощно мига. Поне изглежда да е така. Жалко.
