ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Топлинната вълна, която обхвана Европа, и резките температурни смени правят темата за летните горещини особено актуална. Високите температури през летните месеци крият рискове за здравето. Освен хората, страдащи от сърдечно-съдови проблеми, най-повлияни от горещите дни са малките деца и възрастните.
Проучване от последния месец посочва, че 2300 човека на територията на Европа са намерили смъртта си заради топлинната вълна, която настъпи внезапно. 1500 от тях са починали само в рамките на няколко дни - от 23 юни до 2 юли, а 88% от починалите са били хора на възраст над 65 г. Същото проучване доказва, че повишаването на температурите само с 2-3 градуса може да бъде предпоставка за сериозни проблеми.
„Жегите не са опасни само за хората със сърдечни проблеми, но и за всички нас - предупреждава д-р Иван Томов, кардиолог. - Симптоми като задух, учестен пулс, замайване, стягане на гърдите и още много други, са свързани с повишеното натоварване на сърцето в летните горещини. Тези признаци на здравословен проблем могат да се появят и при напълно здрави хора. Пациентите със сърдечно-съдови заболявания се намират в по-голям риск за здравето си, а пристъпите им на стягаща болка в гърдите или т.нар. стенокардия могат да зачестят. Консултацията с лекар е препоръчителна при проявата на първи симптоми.“
Резките промени в температурата като преминаването от силно охладено помещение към горещо е рисково при уязвимите групи – невръстните деца и възрастните хора. Преяждането, прекомерната консумация на алкохол и тежки храни също не влияят положително на организма. Д-р Томов съветва да се ядат повече плодове и зеленчуци, но приемът на всякакъв тип храна да бъде ограничен след 19 часа.
Препоръчително е излизането навън да става в диапазоните между 10 и 11 часа сутрин и след 18 часа вечер, за да се намали рискът от топлинни удари. Повишената физическа активност в този период също е предпоставка за топлинен удар. Признак на прегряване на тялото е дехидратацията, която е не по-малко опасна. Тя може да доведе и до други проблеми като бъбречни увреждания, мускулни крампи и да засили симптомите на психическите заболявания. Мозъкът, мускулите и сърцето са органите, в които се съдържа най-много вода, следователно те са сред най-засегнатите при дехидратация.
Как да се справим в жегата? Правилно хранене, хидратация и избягване на резките температурни промени са основните правила, които трябва да се спазват по време на горещините. Д-р Томов е убеден, че всеки организъм знае от какво има нужда, стига само да се вслушваме в него. Приемането на магнезиеви, калиеви и калциеви препарати е желателна и превантивна мярка срещу ефектите на летните горещини. Те се борят с дехидратацията. Магнезият предпазва също и от ритъмни нарушения на сърцето, както и от крампи на мускулатурата.
„Човек не може сам да прецени дали сърцето прескача, т.е. има екстрасистоли, или е в абсолютна аритмия“, добавя д-р Томов. Поради тази причина при появата на първи симптоми е необходимо да измерите кръвното налягане и пулса. Ако установите някакви отклонения, не се колебайте да се консултирате с лекар, пише Труд.
