Татко псуваше на сръбски
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Първите ми ярки спомени от времето на т.нар. социализъм са някъде около Априлския пленум и снемането на култа към личността. Помня, че от 1957-а докъм 1980 г. беше забранено да имаш кон като през турско - не може да си по-високо от турчина. Селяните масово се юрнаха да си купуват магарета, а тези от северната страна на Балкана, от Крамолин, Горно Косово, Павликени - пък катъри и мулета, защото с магаретата не можеха да си орат градините.
Но туй стана след вкарването на селяните през есента на 1957 г. в ТКЗС. Освен че им взеха нивите, ами и добитъка. Още не мога да прежаля петгодишното ни конче. Помня, когато го изведоха от нас. Майка плачеше с глас като на умряло, а татко псуваше по сръбски (беше работил като градинар в Загреб). Като натикаха през есента на 1957 г. селяните окончателно с бой и репресии в ТКЗС, от пролетта на 1958-а до 1970 г. надницата бе 30 ст., но за селата около Севлиево, балканските села като Батошево, Шумата, Млечево и Априлци надникът бе 20 ст.!
През пролетта на 1958 г. татко беше ходил два дни да копае дини. Попитал звеновода колко му е писал за двата дни. Една наденица и половина - общо 0,50 ст. за два дни. Това му беше ходенето. Замина при леля в Плевен в ДЗС. Там надницата стигаше до 1,60 на ден - много пари, пей, сърце. А аз се запътих към „Кремиковци”, защото как се оживява с 30 ст. на ден.
Преди две години един червен изтърсак с пяна на устата се хвалеше как тогава сме имали всичко, даже и сравнителна таблица беше изложил кое колко струвало. Но за 30-те стотинки надница нямаше нито дума. Ето и част от таблицата на този червен плужек: хляб - чер и бял - 15 ст. и 25 ст., кино – 16 ст., цигари „Ударник“ и „Арда" - 30-40 ст., салам кучешка радост - 97 ст., гумени цървули и галоши - 1,25 лв. Значи за един черен хляб трябва да работиш един ден, за един килограм салам - 3 дни, за галоши - 4 дни...
Имало всичко, как пък не: за телефон чаках 8 години, за москвич - 14 години, а след 18 години лихвоточките ми изгоряха и не дочаках. След като подписахме, че ставаме текезесари, на другия ден дойдоха и изгребаха от нас 6 чувала жито, взеха ни и двете биволици, а ни оставиха само едногодишно малаче да ни станело биволица.
Но туй не е всичко, още имаше. Беше въведено и крепостничество. Не можеш да си напускаш селото и да отиваш в околийския и окръжния град. Партийният секретар не ти даваше бележка. И ако през 1863 г. цар Николай Втори – Освободителя, освободил крепостните селяни, то 1947 г. цар Георги Димитров ни сложи хомота и каза: Само тук, няма мърдане. И се почна. Всеки, който по някакъв начин отиде на Запад, главно хората на изкуството и спорта, рядко се връщаше. Когато веднъж към 1980 г. попитах един червен борсук защо им е трябвало на професорите Дина Шнайдерман и Емил Камиларов да остават в Швеция да ги експлоатират, ми отговори, че са ги излъгали и измамили. Аха, кимнах с глава разбиращо. И всички ли шампиони по фигурно пързаляне, всички хокеисти, шахматистите ли, начело с Тигран Петросян, са ги измамили?! И него арменеца, световен шампион, ли са го измамили. Веднага ме занесъл събеседникът ми на партийния секретар. Но той беше разбран човек и само ме предупреди „да не се отвивам, че може да настина и даже софийското жителство да загубя”. Разбрах!
Цялата история и още интересни четива вижте само на Retro.bg!
