ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Много рядко се занимавам с някого лично и поименно, включително и с проф. Евгений Дайнов. С него понякога се занимават момчетата от Младежкия консервативен клуб и то не винаги достатъчно почтително към възрастта и академичната му тежест, за което трябва да им се дърпат ушите.
Признавам, че съм запознат с твърде малко текстове на професора, но този привлече вниманието ми и то не с политическата си стойност (кой съм аз, че да дебатирам за политика с професионалните политолози!), а единствено от литературна гледна точка.
Във въпросния си текст проф. Дайнов се проявява като онтологичен консерватор. Знаем, че за творците с по-либерални нагласи светът никога не е еднозначен, светът е условен, защото те са релативисти. За тях няма черно и бяло, всичко е сиво. Дадено твърдение е правилно от една гледна точка, но от друга не е. И нито една от тези две гледни точки не е по-добра от другата, това е релативизмът. Това горе-долу е и либерализмът – всеки има право на своя истина и ние трябва да се отнесем към това право с мултикултурна толерантност.
При консерваторите е друго. Консерваторите обикновено са религиозни хора и за тях доброто и злото са абсолютни и обективни, а не субективни и относителни. Ето защо, когато създават литература, консерваторите имат ясно изразени положителни и отрицателни герои. При тях битката между доброто и злото е извън човека и не зависи от предпочитанията на гордия му индивидуализъм. Човекът може само да участва в тази битка според съвестта и свободната си воля, но не и да определя страните в нея.
И така, ако се върнем към въпросния текст на проф. Дайнов, ще видим, че авторът е крайно консервативен, защото в повествованието има ярко изразен положителен и ярко изразен отрицателен герой – подход, характерен за романтическото изживяване на литературата.
Кой е съвършено положителният и кой е съвършено отрицателният герой в наратива на проф. Дайнов?
Съвършено положителният герой са Зелените, а съвършено отрицателният герой са Мутрите, които неизменно са на власт, независимо от персоналния състав на текущото правителство. Да видим как са изградени техните образи.
Съвършено добрите
Те са нещо като принца на бял кон (дали да не кажем „зелен“…) от приказките. Съгласно класическите изисквания към жанра, те и тук са оклеветени от Злодея (Мутрите) – сами били запалили вълшебната гора и след това не отишли да я гасят, защото били жълтопаветници и техният хабитат бил около Народното събрание. Това, разбира се, е клевета. Как тъй зелените ще запалят гората, що за зелени биха били!!! Не е вярно и че не гасили. Гасили са! Не е гасил с тях само проф. Дайнов, защото по същото време той „е имал на главата си рок фестивал на другия край на България“, обаче при други пожари е ходил да гаси.
И не само това. Зелените са обвинени още, че:
– са „подлъгали хората в Трън да не допускат златодобив; а после направили същото с хората в Ъглен да гласуват против близката кариера“. Така, само за да направят сечено на алчните инвеститори-капиталисти, са лишили от икономическа изгода наивните местни жители и са увредили интереса им;
– са причина Европейската комисия да осъди България за десетина проекта по Черноморието с частно и европейско финансиране и може да я осъди за още няколкостотин, като така ще се съсипе бизнесът не само на Мутрите, но и на стотици дребни бенефициенти;
– по техни сигнали предстои Европейската комисия да осъди България за още проекти, този път в Рила, което в крайна сметка ще бръкне в джоба на данъкоплатците;
– провалят магистрала „Струма“, защото лобират за най-скъпия и най-вредния за природата проект, че замърсяват плаж „Корал“ и други плажове, че са подпалили Кресна и не са отишли да я гасят, за което вече стана дума, и че „пречат на стопанското развитие на Банско“.
Забележете: от литературна гледна точка не е важно дали обвиненията са основателни или не, а само, че Лошият обвинява Добрия. Както знаем, старо правило е, че „злонамерено“ обвиненият положителен герой става още по-положителен.
Но злодеянията не свършват тук. Добрите са толкова добри и героични, че Врагът (Мутрите) няма да се задоволи само с клевети по техен адрес. Съвсем скоро ще започне Пиночетовска разправа със смелите активисти и това са може би едни от последните думи на проф. Дайнов, казани на свобода, преди бъде репресиран, неговата уста да бъде затворена, а китарата му строшена като на Виктор Хара:
„Отсега се хващам на бас, че предстоят арести на зелени по списък. Преди да са ме прибрали и мен, като един от основателите на ПП „Зелените“, да си кажа. Че после – не е ясно…“
Защо е тази ярост на Лошите (Мутрите)? Защото Добрите (Зелените) са единствените, които се противопоставят на престъпната власт. Те са единствените – няма други, – които не допускат България да излезе от Европейския съюз и да се присъедини към Русия (което означава, че всички останали политически, социални и културни прослойки на нацията искат – странно, но пък героичното не е задължително да бъде логично). Ако някой се чуди защо сме още в ЕС – ето, да не се чуди повече. Зелените единствени спират Путин и Евразия, които чукат на вратата, всички други се предадоха!
„Отново, както често се случва, се оказа, че на бойното поле са останали зелените“.
Най-накрая Добрите (Зелените) не са от вчера и днес. Те са онези, които под формата на Екогласност свалиха Тодор Живков и докараха демокрацията у нас. Без тях тук още щеше да е тоталитаризъм и комунизъм, даже и Берлинската стена може би нямаше да е паднала…
Ето така изглежда един съвършено положителен литературен образ, такива са правилата за неговото изграждане. Да видим другата страна.
Съвършено лошите
Това е властта, наречена в текста „Управляващата групировка“ и „мутрите“. Тоест, доколкото властта бива няколко вида, то лошите са парламентът, президентството, правителството и съдът. Тази Групировка (Мутрите) разполага с особени ресурси, които я правят легендарна като Ал Капоне.
„Държавната машина вие срещу зелените от месеци. Зелените са обявени за най-зли врагове на народа, по-лоши от соросоидите дори“.
Колкото Злодеят по-яростно и несправедливо напада добрия герой, толкова по-голям злодей е той. Но трябва заедно с това да е извършил и реални злини, да има и конкретни зли качества в характера си, за да е по-плътен образът му.
Властта е лъжлива. Тя лъже „нагло, предизвикателно, подло и отровно“, за да защитава някакви интереси.
Мутрите строят сгради и инфраструктура в обиталищата на беззащитни растения и животни.
Правителството (Мутрите) е антиевропейско, защото прави напук на Брюксел и иска да строи магистрала „Струма“ по някакви свои си (престъпни, разбира се) планове.
Правителството протежира „местни тарторчета“ в защитената територия „Рила-буфер“.
Оттук нататък става по-страшно:
Лошите (Мутрите) искат да изградят олигархия по руски образец и за целта се стремят да разрушат европейската среда на ред и законност в България.
Лошите (Мутрите) са изхвърлили от Парламента всички проевропейски субекти, за да може властта да не работи вече за гражданите, а за мутрите.
Лошите (Мутрите), щат или не щат, защото такава е тяхната природа и историческата логика на развитието им, ще извадят България от ЕС и това е въпрос едва ли не на седмици, ако не бяха Добрите (Зелените), както вече се спомена.
Драматизмът се ражда от колизията, от сблъсъка между Доброто и Злото. Правителството обявява зелените за свой главен, мощен и несломим враг, от чиято сила то трепери и се крие в кулоарите. Защото властта иска да удовлетворява алчността на своите приятелски мутри, но
„докато съществуват зелените, отбраняващи европейските правила на управление, това не може да се случи“.
Ето това е сюжетът – класически юнашки сюжет с Добър и Лош, със стражари и апаши, индианци и каубои, Крали Марко и Хайдут Сидер, Батман и Жокера и т.н.
Ето как проф. Дайнов с неповторимо майсторство успява да създаде съвършен положителен и съвършен отрицателен образ, което го превръща в истински романтически творец. А както знаем, романтизмът е идейната и художествена основа на консерватизма, а по-късно и на национализма.
Ако беше по-либерално настроен, проф. Дайнов сигурно щеше да признае, че нито зелените вършат само подвизи, нито правителството – само престъпления; че нито зелените са такъв могъщ и незаобиколим фактор, нито правителството – така ужасено от тях. Едва ли щеше да разделя нацията на две: на малка престъпна шайка от една страна и от друга всички останали – честни и подтиснати, лъгани и ограбвани, – чието мнение са се наели да изразят именно (и единствено) зелените. Щеше да изгради литературните си образи по-многопластови и вътрешно противоречиви, за да бъдат художествено убедителни.
Нека проф. Дайнов да се декларира като модерен либерал и атеист колкото си иска, но дълбоко в себе си е приказен и мистичен романтик, естетически консерватор, третият брат Грим.
А що се отнася до фактическата или пък (пази, Боже!) политическата страна на текста, аз нея не смея и не желая да я коментирам. Ако от Младежкия консервативен клуб искат да се занимават – моля. Но внимавайте, момчета: проф. Дайнов е възрастен и уважаван в академичните среди човек, дръжте се почтително. Пък и, както се видя, е ваш съидейник – консерватор. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
*Коментарът е от блога на Иван Стамболов-Сула.
